Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Програмите „Христо Ботев“ и „Хоризонт“ – как се оценява традицията

Двете национални програма на БНР отбелязват своя 50-годишен юбилей. Празникът ще продължи с поредица предавания, които разкриват магията на радиото, подкастът „Радиото помни“ предлага звукови картини, събирани пет десетилетия, а двете дигитални фотоизложби „50 години в 50 кадъра " проследяват живота на програмите. От 4 януари всички национални и регионални информационни емисии на БНР започват с нови, обединяващи сигнали.

В „Мрежата“ разговор за всичко това, а и не само, с програмния директор на Българското националното радио Поля Станчева и с журналиста Еди Емирян.

Да гарантираме устойчиво развитие

Поля Станчева: "Огромната медийна фрагментация, раздробеността на медийното потребление ни поставя като обществена медия в едни нови условия, в които трябва да се борим за нашата аудитория. Ние трябва да предложим на нашия слушател това, което иска да чуе, там където иска да го чуе, и тогава, когато иска да го чуе. Имаме сериозната задача да привлечем младежката аудитория с подходящо съдържание, но и на платформи, които те използват, защото ако ние не останем релевантни на младата аудитория, то няма как да си гарантираме устойчиво развитие и следващото поколение просто ще бъде загубено за нас."

Гласът на Радиото

Еди Емирян: "Гласът на Радиото се е променил, разбира се. И ако преди 50 години „Хоризонт“ даде старт на нова форма на общуване с аудиторията, на един по-пряк контакт с нея, то днес публиката слуша различно. Днес живеем по-бързо и днес чуваме по друг начин радиото, но неговият сигнал както и тогава, така и сега, трябва да достигне до слушателя, изпълнен със съответното съдържание. И по това трябва да се работи."

Поля Станчева: "Съдържанието, което специално програма „Христо Ботев“ предлага, е изключително високо стойностно. То е уникално. Всъщност и двете програми изпълняват мисията на БНР, която трябва да информира, да образова, да забавлява.

В годината, която премина под знака на Covid, медийни анализи показват, че обществените медии създадоха една по-добра и по-защитена реалност, в която аудиторията потърси и намери убежище. Там тя се приюти и скри от пандемията."

Целия разговор можете да чуете в прикачения файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Арнау Гарофе Фарас: Испанецът, който намери музикалния си дом в България

Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..

обновено на 04.04.25 в 10:57

"Купи книга, дари надежда"- събира средства за училище в Русаля

Благотворителният базар "Купи книга, дари надежда" ще бъде проведен днес, между 10:00 и 17:00 ч ., в централното фоайе на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието се организира от Студентския съвет при Алма матер, а събраните средства ще бъдат дарени на училище за деца в неравностойно положение в търновското село..

обновено на 04.04.25 в 10:05
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13