Книга, рисувана и писана на ръка върху паус, която възкресява София. Това произведение е в центъра на рубриката „Моята история“, с водещ Ирина Вълчанова. Разказва я гостът на предаването „Семейно радио“ и автор на книгата „Драски по софийските работи“ архитект Тодор Войников. Създаването на илюстрованото издание му коства много време и усили, извън самото написване, защото намирането и проучването на първичните исторически материали не е никак лека задача. В допълнение на това, архивите често пъти са прекъсвани за дълги периоди. Целта е всяка илюстрация да предава конкретен спомен и да е своеобразно графично факсимиле, затова са нужни и хубави портретни снимки на свързаните със София исторически личности.
Мотивите на автора да се реши на такъв огромен труд са големите проблеми на българската култура и историческа памет, които той забелязва. По исторически причини развитието на българската култура брутално е била прекъсвана. Срязването на една култура, допълва той, и невъзможността тя да се развива по естествен начин е много голям проблем, който неизбежно поражда стремежа „каквото може да се позакърпи“ и тези липси да бъдат компенсирани, за да се получи една цялостна картина.
Книгата е организирана върху няколко периода от историята на София и като от птичи поглед следва промените, които градът е претърпявал. Понякога тези промени са наистина драматични – след бомбардировките през Втората световна война, както и по време на последвалия след това период на нихилизъм, например. Най-силната емоционална обвързаност на автора с историята на София започва с извоюването на българската свобода и формирането на държава по време на Третото българско царство. Като най-впечатляващи от този период архитект Войников определя сградите, които свидетелстват за стремежа към бърза европеизация. В този кратък исторически отрязък до 1912 г. изникват много ключови за столицата сгради, сред които Националният театър, Халите, Централната минерална баня и др. Тогава се проявява и особеното и неповторило се никога повече течение, със съвременни архитектурни средства да се претворяват исторически периоди. Това е тенденция нашите архитекти да се връщат към корените ни, към средновековните български църкви и тяхната керамика и многоцветна орнаментика, която намира отражение най-вече в сградите на Светия синод, Халите и Банята, дело на художника Харалампи Тачев.
Повече за книгата „Драски по софийските работи“ и историята около нейното създаване чуйте в звуковия файл.
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg