Книга, рисувана и писана на ръка върху паус, която възкресява София. Това произведение е в центъра на рубриката „Моята история“, с водещ Ирина Вълчанова. Разказва я гостът на предаването „Семейно радио“ и автор на книгата „Драски по софийските работи“ архитект Тодор Войников. Създаването на илюстрованото издание му коства много време и усили, извън самото написване, защото намирането и проучването на първичните исторически материали не е никак лека задача. В допълнение на това, архивите често пъти са прекъсвани за дълги периоди. Целта е всяка илюстрация да предава конкретен спомен и да е своеобразно графично факсимиле, затова са нужни и хубави портретни снимки на свързаните със София исторически личности.
Мотивите на автора да се реши на такъв огромен труд са големите проблеми на българската култура и историческа памет, които той забелязва. По исторически причини развитието на българската култура брутално е била прекъсвана. Срязването на една култура, допълва той, и невъзможността тя да се развива по естествен начин е много голям проблем, който неизбежно поражда стремежа „каквото може да се позакърпи“ и тези липси да бъдат компенсирани, за да се получи една цялостна картина.
Книгата е организирана върху няколко периода от историята на София и като от птичи поглед следва промените, които градът е претърпявал. Понякога тези промени са наистина драматични – след бомбардировките през Втората световна война, както и по време на последвалия след това период на нихилизъм, например. Най-силната емоционална обвързаност на автора с историята на София започва с извоюването на българската свобода и формирането на държава по време на Третото българско царство. Като най-впечатляващи от този период архитект Войников определя сградите, които свидетелстват за стремежа към бърза европеизация. В този кратък исторически отрязък до 1912 г. изникват много ключови за столицата сгради, сред които Националният театър, Халите, Централната минерална баня и др. Тогава се проявява и особеното и неповторило се никога повече течение, със съвременни архитектурни средства да се претворяват исторически периоди. Това е тенденция нашите архитекти да се връщат към корените ни, към средновековните български църкви и тяхната керамика и многоцветна орнаментика, която намира отражение най-вече в сградите на Светия синод, Халите и Банята, дело на художника Харалампи Тачев.
Повече за книгата „Драски по софийските работи“ и историята около нейното създаване чуйте в звуковия файл.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg