Субективна ли е реалността и относителен ли е моралът? В хладнокръвната жестокост на младите ли се ражда истината и кое подклажда надеждата за утрешния по-добър ден?
Животът в една държава, която много прилича на нашата, но съществува в нов ред и очертания, изпитва „правилния възглед“ на хората за света и поставя под въпрос съществуването на абсолютната стойност, буди питания от този вид, които започват да се прокрадват в създанието на читателите. Тези, които са спрели поглед върху черната книга с белия надпис „Резиденцията“.
Новият роман на Георги Тенев изследва бъдещето и значението на истината в него. Това бъдеще, което в известна степен е и съвремие. „Резиденцията“ му се простира в страна, разделена между Планинската република и Свободната зона, в която има Министерство на последствията, Дом на истината и един Рилски урок. Там, някъде в средата на 21 век, авторът се опитва да разгадае мистерията около човешката трансформация – параболата, в която от революционера с перчем, който обича и може да бъде обичан, човек се превръща в репресиращ диктатор, потънал в самота.
„Това е толкова очевидно и се случва толкова постоянно, включително пред нашите очи, и същевременно не знаем каква е тази магия, какъв е този демон. Дали това е порастването, дали това е неизбежното стареене, включително и на политиката? Не знам, но за мен това е интересно. По-скоро мен ме е страх дали всеки един от нас, в своя частен живот, личен живот, семеен живот, романтичен живот, не минава през такава парабола. Може би минава и това е доста страшно“, сподели в „Артефир“ писателят.
Темата на историята в „Резиденцията“ не е толкова политиката в една държава, колкото екологията в нея, защото хората започват да виждат провала на една система именно чрез екологичните катастрофи, до които тя води, смята Георги Тенев.
В звуковия файл той разказва и защо гледа на изкуството като на „мигове на риск в една контролирана среда“, която води до реакция и съхранява паметта ни за непосредствено важните неща.
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди 147 години, се ражда Пейо Тотев Крачолов, оставил своята незаличима следа в българската културна история под псевдонима Пейо Яворов. Поезията на Яворов е уникална и неповторима, с дълбока..
"Женските лица на историята" е сборник в чест на проф. Красимира Даскалова – виден български учен, едно от емблематичните лица на Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Близо 30 години проф. Даскалова работи и съдейства за академичното институциализиране у нас на две изследователски полета – интердисциплинарни и свързани/пресичащи се по между..
Иля Пепеланов е новият директор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Актьорът пое ръководството на театъра в края на миналата година след спечелен конкурс в Министерството на културата, в конкуренцията на още четирима кандидати. Директорският пост беше освободен преждевременно през февруари 2024 година, когато почина..
Едно от най-новите заглавия в юбилейния 60-и сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Морето след теб" от Яна Борисова. Пиесата се поставя за първи път на сцена, а неин режисьор е Марий Росен. Според Марий Росен тази пиеса може да се прочете и като романтична комедия. Тя обединява най-различни пластове – постмодернизъм, съвременно..
Лъчезар Лисицов , журналсит от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
В началото на декември в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел се състоя очакваната световна премиера на "Фани и Александър" – опера, създадена от шведския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg