Новооткрито встъпление към V картина на „Аида“ на Верди

публикувано на 02.01.21 в 08:00

Снимка: Marco Brescia & Rudy Amisano / Teatro alla Scala

В първата съботна оперна вечер от 20 часа програма „Христо Ботев“ ще ви отведе в Миланската скала на едно от малкото представления, които прочутият оперен театър успя да предложи на своята публика. Записът е от 15 октомври 2020 г., операта е „Аида“ на Верди.

„Аида“ от Джузепе Верди, либрето Антонио Гисланцони, Световната премиера е била на 24.12.1871 г. под диригентството на Джовани Ботезини, а в Скалата е представена за първи път на 8.02.1872 г. с диригент Франко Фачо. Аида е била Тереза Щолц.

Действащи лица и изпълнители:
• Царят на Египет, бас – Роберто Талявини
• Амнерис, негова дъщеря, мецосопран – Анита Рачвелишвили
• Аида, етиопска принцеса, сопран – Сайоа Хернандес
• Радамес, тенор – Франческо Мели
• Рамфис, велик жрец, бас – Йонмин Парк
• Амонасро, крал на Етиопия, баритон – Амартувшин Енкхбат
• Велика жрица, сопран – Киара Изотон
• Вестител, тенор – Франческо Питари
Хор и оркестър на Миланската скала, диригент Рикардо Шайи

На специална пресконференция преди премиерата, която беше на 6 октомври, пред журналиста Анджело Фолетто Рикардо Шайи представи едно откритие от седем минути, които ще бъдат изпълнени за първи път.
В звуковия файл чуйте разказа на Шайи, както и тези новооткрити седем минути.

Чуйте разказа на Рикардо Шайи и новооткритите седем минути

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рикардо Шайи дирижира Оркестър на Миланската скала

Ето и кратка история на създаването на „Аида“.
Исмаил паша, халиф на Египет възлага на Верди на напише опера, за да отпразнува откриването на оперния театър „Хедивал“, за което платил 150 000 франка. Премиерата е отложена заради избухналата френско-пруска война и обсадата на Париж, тъй като костюмите и декорите не могли да пристигнат. На откриването е представена операта „Риголето“. Премиерата на „Аида“ все пак се провежда в Кайро в края на 1871 г. Често се споменава, че операта е посветена на откриването на Суецкия канал, което става през 1869 г. За това събитие Верди е поканен да напише тържествен химн, но той отказва.

Според изследователите на Верди либретото на „Аида“ отвежда към една творба на Метастазий „Ла Нитети“ от 1756 г. създадена за рождения ден на крал Фердинанд VІ по поръчка на кралицата и представена в Мадрид. В нея се говори за война, за опит за завземането на властта на фараона, за пленена дъщеря и нейното търсене. По този сюжет едноименна опера създава Йозеф Мисливечек играна на 29.04.1770 г. в Болоня.

Но да се върнем на „Аида“ на Верди. Както чухте от Рикардо Шайи в началото Верди написва един прелюд като встъпление, но след това решава да създаде истинска увертюра. Тъй като не я харесва и я нарича „претенциозна безвкусица“ я маха от окончателната партитура. Шайи говори за нейното представяне на концерт от Рикардо Мути, но тя е изпълнена на концерт още на 30 март 1940 г. от Артуро Тосканини и оркестъра на ЕнБиСи.

Костюмите и декорите за премиерата са проектирани от Огюст Мариет и са направени в Париж от художниците на операта Огюст-Алфред Рубе и Филип Шапьорон за 1 и 4 действия и Едуар Деплешен и Жан-Батист Лавастр за 2 и 3 действия и изпратени в Кайро. Въпреки че Верди не присъства на премиерата в Кайро, той е изключително недоволен от факта, че публиката е била само от сановници, политици и критици, и не е имало никаква друга публика. Така се оказва, че той смята за премиера на тази опера постановката в Ла Скала, Милано на 8 февруари 1872 г. Верди създава ролята на Аида за гласа на Тереза Щолц, която я изпява за първи път на премиерата в Милано. Той поискал нейният годеник Анджело Мариани да проведе премиерата в Кайро, но той отказал, така че на пулта застана Джовани Ботезини. „Аида“ е приета с огромен ентусиазъм в Милано и скоро е поставена в големите оперни театри в цяла Италия - Парма (20 април 1872), Неапол (30 март 1873), Венеция (11 юни 1873), Торино (26 декември 1874 г.), Болоня (30 септември 1877 г.) и др.

Съдържание на „Аида“ от Джузепе Верди