Преобличането не е продукт на съвременната култура. Напротив, неговият път в изкуството тръгва още от древността. То е свързано с историята на театъра, ритуала, фолклора и дори с развитието на технологиите.
Историята на преобличането в България също присъства в културата ни от векове. Пример за това са народните традиции на преобличане на мъже като жени и на жени като мъже от времето на траките, все така актуалните обичаи на Бабинден, кукерските празници и др.
С онлайн архива, носещ именно това заглавие – „История на преобличането в България“ – художниците Ясен Згуровски и Боряна Росса и философът Станимир Панайотов разказват, чрез интервюта с драг кралици и крале, архивни фотографии, видеоматериали и дискусии, историята на драг пърформанса в България, преобличането и представленията на пола.
Проектът, който постепенно ще бъде дообогатен, а от 5 януари, в рамките на месец, част от него ще бъде показана като изложбата в галерия „Структура“, се фокусира върху 90-те години и цели да създаде широка и достъпна информационна база, която да провокира разговор за драг културата между поколения драг изпълнители и тези, които се вдъхновяват от тях.
„Фокусът е около 90-те, защото тогава този вид пърформанс влиза по-широко в нощната култура, в клубната култура. Оттам и в модата, в ревютата, медиите го отразяват много, появяват се театрални постановки, които са скандални за това си време. А самото наше проучване е засегнало и отминали години, векове. В проекта участват и антрополози, и изкуствоведи, които чрез дискусии и текстове ще разкажат за тази история в древността. Докато ние в момента се срещаме с артисти от нашето съвремие, които разказват интересни истории и предоставят техните архиви. Събираме такава визуална информация и текстове, които качваме и ще качваме постепенно в сайта на София Куиър Форум“, разказа във „Време и половина“ художникът и куратор на проекта Ясен Згуровски.
Директорът на форума и организатор на „История на преобличането в България“ Станимир Панайотов отбеляза, че проектът се занимава с архивиране и представяне на съдържание, което има две страни – едната е да разглежда самите драг артисти като художници, а другата – да се вглежда в художниците, които се интересуват от драг кралиците и драг кралете. Това са двата основни момента на работа с човешкия пол и сексуалност. Самият акт на преобличане носи някакво послание на човешкото поведение, което заслужава да бъде разкодирано. Той обаче не индексира и не показва хомосексуалност.
„По принцип документацията и архивът, които правим за конкретно този проект, може би изглеждат странно за една част от хората и за публиката. Надявам се – не, но може би ще има и такива реакции, поради простата причина, че става дума за нещо, което е свързано с нощен живот. С нещо, което не е открито по принцип. Нощния живот сам по себе си някак си не сме свикнали да го мислим като изкуство, нали така? Мисля, че този нощен аспект на нашия проект има значителна роля за това как го мислим и как се опитваме да го представим. За нас това е нещо важно, което трябва да го отрефлектираме. То е част от проекта сам по себе си, но е добре да се каже, че това нощно измерение на изкуството, на драга и на преобличането може би донякъде отнема от неговата слава в чисто исторически смисъл“, допълни още Станимир Панайотов.
Проектът ще се развива до месец май 2021 година и освен изложбата в галерия „Структура“ ще включва още интересни разговори и събития, които ще станат част от архива „История на преобличането в България“.
В звуковия файл можете да чуете повече за драг културата, изкуството на преобличането и куиър активизма.
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди 147 години, се ражда Пейо Тотев Крачолов, оставил своята незаличима следа в българската културна история под псевдонима Пейо Яворов. Поезията на Яворов е уникална и неповторима, с дълбока..
"Женските лица на историята" е сборник в чест на проф. Красимира Даскалова – виден български учен, едно от емблематичните лица на Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Близо 30 години проф. Даскалова работи и съдейства за академичното институциализиране у нас на две изследователски полета – интердисциплинарни и свързани/пресичащи се по между..
Иля Пепеланов е новият директор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Актьорът пое ръководството на театъра в края на миналата година след спечелен конкурс в Министерството на културата, в конкуренцията на още четирима кандидати. Директорският пост беше освободен преждевременно през февруари 2024 година, когато почина..
Едно от най-новите заглавия в юбилейния 60-и сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Морето след теб" от Яна Борисова. Пиесата се поставя за първи път на сцена, а неин режисьор е Марий Росен. Според Марий Росен тази пиеса може да се прочете и като романтична комедия. Тя обединява най-различни пластове – постмодернизъм, съвременно..
Лъчезар Лисицов , журналсит от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
В началото на декември в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел се състоя очакваната световна премиера на "Фани и Александър" – опера, създадена от шведския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg