Стратегията за психично здраве – иде ли време за реформи

Приключи едномесечният срок за обсъждане на Стратегията за психично здраве на гражданите на България. Тя вече е в Министерството на здравеопазването, педстои да бъде внесена и в Министерския съвет. Тази стратегия, която очакваме от толкова много години, предизвика доста дискусионни въпроси дори сред гилдията. 

Анализ на психиатричната помощ в България и на Стратегията за психично здраве на гражданите на република България 2020-2030 прави в "Нашият ден" доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи:

Тази стратегия е насочена основно към хората с тежки психични разстройства и цялата ни система, която е обект на големи критики от страна на различни правозащитни организации и т.н. 

"Трудно е да се каже кое точно е водещо в реакциите от стана на гилдията. Като че ли цялата промяна и цялата идея за сериозна дългосрочна реформа среща съпротива. Това мога да го обясня с нежелание да се промени институционалният модел на психиатричната система. По ред причини. В самата стратегия са заложени дейности, свързани с изграждането на нови структури, които обаче да бъдат пребазирани в големите градове – близко до местоживеенето на хората, които са в момента в тези институции. Усеща се нежеланието да се промени цялата система, както е работила от 50 години. Това е битка с манталитети. 

Зад термина деинституционализация, вече поизтъркан, се крие една цялостна цивилизационна промяна. Това е отношението към хора, които са болни, а не са дефектни, не са втора ръка. Това изключително дискриминационно и дисквалифициращо отношение към тези хора всъщност се проявява от най-нисшия персонал, така е написано в доклада на Комисията по изтезания към Съвета на Европа. Обаче хората, които работят в тези институции, не си дават сметка, че участват, без да искат, в това престъпление. И именно тука е моят апел към психиатричната общност – нека да погледнем на нашите пациенти като на човешки същества и най-сетне да направим необходимото, за да можем да променим тази система, защото тя има вкуса на Средновековието."

За преместването на психиатрични болници, за обновяването на диспансерите, за клиничните пътеки, за финансовата подкрепа на държавата, за интегрирането на България в европейската общност и за европейските практики, за по-добър контрол и гарантиране на качеството и изпълнението на стандарта – можете да чуете мнението на доц. д-р Христо Хинков в звуковия файл.

Какви проблеми в практиката ще разреши въвеждането на клинични пътеки в психиатрията, коментира в "Нашият ден" д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър и директор на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“:

"Първо, искам да направя уточнението, че на мен лично финансирането по клинични пътеки не ми допада – не е най-доброто измислено в света, но то е факт като начин на финансиране в нашето здравеопазване. И това, че ние сме извън този начин на финансиране естествено ни обрича да сме почти извън борда на медицината. На второ място, чрез въвеждането на клинични пътеки ще се осигури някакъв, може би не най-добър, контрол върху качеството. Защото на практика финансирането на психиатричната помощ по никакъв начин не е обвързано с качеството. 

Клиничните пътеки ще дадат възможност да се създадат и частни лечебни заведения, в които да се лекуват пациенти с по-леки психични разстройства. Смятам, че първоначално трябва да се създадат пътеки за честите психични разстройства, при които понякога се налага хоспитализация – някои невротични разстройства, леки депресии. С това трябва да се започне, а след това вече да мисли за клинични пътеки за тежките психични разстройства – за психозите. 

Ако ние направим клинична пътека и за психозите, това ще ни осигури допълнително финансиране освен от бюджета, което безспорно трябва да го има, и от клиничните пътеки. Защото, в крайна сметка, много от нашите пациенти са здравноосигурени. 

Стратегията сама по себе си няма да разреши кадровия проблем, ако не се приложи в цялост и в пълен обем всичко, което е приложено, вкл. и като финансиране. Парите, които сме заложили в плана на изпълнение, са 600 млн. лв. за 10 години. На фона на почти 5 млрд. лв. бюджет за здравеопазване не е никак много. Тези пари ще помогнат и за разкриване на малки стационари на 130-150 хиляди души население, което ще улесни достъпа на пациентите до стационарна помощ – това е холандският модел, не сме го измислили ние. Тези пари ще отидат за обучение – защото кадровият недостиг е свързан и с това, че няма обучен персонал." 

Чуйте интервюто с д-р Цветеслава Гълъбова можете да чуете в звуковия файл.