Българите мислят за правата на човека като за нещо екзотично и привнесено

Светът отбелязва на 10 декември Международния ден за правата на човека. Подписаната на тази дата през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации след края на Втората световна война. Основната част на Декларацията конституира правото на живот и отхвърлянето на робството; съдържа индивидуалните политически и граждански права; отнася се до свободата на религията, убежденията и изразяването; записани са социални, икономически и културни права.

Поемайки инициативата от Всеобщата декларация, Съветът на Европа създава Конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Тя гарантира правото на живот, свобода и сигурност, както и справедлив процес, гласуване и кандидатстване на избори, свободата на мисълта и религията, свободно изразяване. С Конвенцията се забраняват изтезанията и смъртното наказание, както и нечовешкото или унизително отнасяне към хората.

Диляна Маркова, изпълнителен директор на фондация „Български адвокати за правата на човека“, коментира в "Нашият ден":

Как българинът дефинира правата на човека

"Миналата година направихме една анкета, за да разберем какво един обикновен гражданин мисли по отношение на правата на човека. Положението беше много тревожно. Хората имат едни отвлечени понятия за права на човека, все едно това е нещо, което изобщо не е свързано с нашия живот и средата, в която живеем – като нещо екзотично и привнесено, нещо, което не ни засяга пряко и не е осезаема част от живота ни. До голяма степен това е въпрос и на образование. За българина, според мен, правата на човека остават едно понятие, което те схващат по-скоро като инструмент за оказване на политически натиск."

Пандемията и правата на човека

"Безспорно пандемията и настъпилите с нея ограничения повдигнаха въпроса за правата на човека и докъде може да стигне държавата в ограничаването на упражняването на някои права. По принцип държавата разполага с т.нар. "свобода на преценка", като изключим абсолютните права. Неминуемо тези ограничения засегнаха редица права. Тук възниква и въпросът с т.нар. "уязвими групи" – говорим за хора с увреждания, за деца със специални образователни потребности, за лишени от свобода... – и упражняването на техните права. Въпрос на преценка и на баланс между преследването на едни законосъобразни цели за защита на обществения интерес и общественото здраве срещу личната свобода и упражняването на личните права."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.