Националният план за възстановяване и устойчивост – посоката на България като част от ЕС и приоритетите на ЕК. "В условия на висока степен на несигурност, породена от Covid-19 пандемията, ограничаването и контрола на разпространението й, както и справянето с извънредните последици от нея са основни задачи на правителството. Настоящата ситуация изисква целенасочени мерки, а тяхното своевременно и ефективно изпълнение е от ключово значение за запазване на икономическия потенциал и конкурентоспособност на икономиката в последващото възстановяване. В краткосрочен план, правителствената политика е насочена към повишаване на устойчивостта на националната здравна система и смекчаване на социално-икономическите последици. Това става възможно чрез мерки за подкрепа на предприятията и заетостта и за гарантиране на подходящи безопасни условия на труд с оглед възобновяването на икономическата дейност, като се използват пълноценно различните налични инструменти." – пише в уводната част на този план.
Юлиана Николова, директор на портал „Европа“, коментира в "Нашият ден":
"По принцип механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС има за цел да подкрепи реформите и инвестициите, които да доведат до устойчивост на здравните системи, които да осигурят достъп на всеки до здравеопазване, плюс социално-икономическо възстановяване, което да даде възможност на Европа отново да се възстанови от кризата.
В нашия български план няма реформи. В четвъртия стълб, в който се намира България, имаме бизнес среда, социално включване и здравеопазване. Забележете – в здравеопазването нямаме реформи – а от няколко месеца слушаме как министърът на здравеопазването казва "Тази система не е реформирана, но не сега е моментът". "Не сега е моментът" го слушаме от 2008 г. Тогава Световната банка изготви за България една здравна карта, в която да трансформира и да премахне ненужните здравни заведения.
Няма цялостна стратегия в този план
"България 2030 е добра основа да се планира дългосрочно. Въпросът е обаче, че България 2030 е приета от правителството на 20 януари 2020 г. – преди да се чуе за пандемията. И там няма визия за здравеопазването. Очевидно има нужда от голяма политическа реформа. Трябва да гледаме на България 2030, Националния план за възстановяване и устойчивост и Партньорското споразиумение като на един общ пакет, защото те взаимно се допълват. Хубаво би било във всяка една област, в която имаме проекти, да имаме реформи и цели на политиките, които с тези проекти да бъдат постигнати.
Пътят на Националния план за възстановяване и устойчивост
"Проектът на Регламент казва, че държавите трябва да представят своя план (към 15 октомври 2020), заедно с проектите на годишните си бюджети за 2021 г. и тригодишна бюджетна прогноза – този пакет документи, който да подлежи на оценка в рамките на семестъра, за да излязат препоръките в края на април към всяка една държава. ЕК има някои насоки, по които се изготвя планът. Главно за това доколко реформите, заложени в него, допринасят за по-бързото възстановяване на държавите-членки и за стабилността на здравните системи."
Юлиана Николова акцентира върху предложението на "Овергаз", който предлага "все пак да се помисли върху реформиране в здравната система". "Въпросът е какво ще бъде въздействието на тези проекти – дали ще допринесат за по-бързо излизане от кризата."
Чуйте повече в звуковия файл.
Националният план за възстановяване и устойчивост представя вижданията на правителството и обществото за начина, по който трябва да бъдат адресирани структурни проблеми в икономиката, чрез вътрешно съгласувана и последователна комбинация от реформи и..
Националният план за възстановяване и устойчивост – каква е пресечната точка между посоката на България като част от ЕС и приоритетите на ЕК? Политологът Христо Панчугов даде в "Нашият ден" своята оценка за този план: "Това лято – на протести, на..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас...
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg