За спасяването на старите и крайречните гори, за сертифицирането на горските масиви и за възможността да ги пазим сами, като сигнализираме за незаконни действия. Каква беше тази година за българските гори?
Координаторът на програма "Гори" на WWF България Нели Дончева споделя своя опит в "Нашият ден":
"Тази година беше интересна за българските гори. Случиха се и хубави, и лоши неща. Да бъдем позитивни, за да може и през следващата година да се случват и още по-добри неща за нашата природа. Това е важно. През изминалата година българските гори се увеличиха с още 20 хиляди дка. Това стана съвсем скоро – тези гори (тези 20 000 дка) бяха изключени от дърводобив, намират се в границите на защитена зона "Ниска Рила", част от мрежата "Натура 2000", и във връзка с изискванията на Директивата за хабитатите. Горските местообитания трябва да бъдат опазвани – с особено внимание към старите гори. Затова в изпълнение на тази директива преди около месец със заповед на министъра на земеделието бяха отделени за опазване 20 хиляди дка стари гори. Това е поредната стъпка за постигане на едно по-добро управление на българските гори и опазване на старите, които са най-ценните и с най-голямо биологично разнообразие."
България получи наградата на европейската публика от конкурса "Натура 2000" за постижения в опазването на природата
"Това е голяма чест – наградата беше присъдена от вота на европейските граждани, които избраха България именно заради партньорството между няколко неправителствени организации и държавни институции за опазването на старите гори. Т.е. когато имаме обща цел, се случват положителни неща."
Неприятелите на гората
"Не беше добра в това отношение годината. За съжаление в българските гори продължава незаконният дърводобив. Това става благодарение на хората, а не ей така. Има какво да направим, за да предотвратим и елиминираме този незаконен добив. В желанието си да намери механизъм, по който да се ограничи незаконният дърводобив, WWF разработи едно специално мобилно приложение "Спаси гората", достъпно за всеки. Колкото сме по-взискателни ние, хората, по отношение на институциите, това ще помогне да се променят нещата за по-добро. Просто трябва да има обществен натиск, обществен ангажимент и не само да се оплакваме, а и да предприемаме важни стъпки."
Нели Дончева изтъкна важността на обществената активност и будност при сигнализирането на институциите, ролята на медиите да задават неудобни въпроси към контролните органи и управляващите, за да променим нещата в полза на природата. "Не трябва да се отказваме, в един момент нещата ще се променят – подчерта Дончева. – Няма да е винаги така. Може би такава е нагласата ми... Ето пример с Пирин и с опитите за неговото застрояване и изсичане на вековни гори – в съда спечелиха тези, които мислеха за доброто на планината и да бъде опазен националният парк... Има примери, които ни дават надежда, че нещата ще се променят към по-добро. Трябва да сме упорити. Не трябва да си затваряме очите и не трябва да мълчим. Тази прородозащитна общност, която се създаде и съществува повече от 15 години в България, е нещо уникално. Не трябва да смятаме, че сме на дъното на всички класации. В България, благодарение на съвместните усилия на неправителствени организации и на държавата, се опазват над 120 хиляди хка стари гори!"
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg