В петък (27 ноември) се отбеляза Световният петък без ценни кожи.
Той съвпада с Черния петък неслучайно – на този ден стотици хиляди продукти с ценни кожи стигнаха до потребителите. Много хора допринесоха за жестокостта към животните във фермите.
Заради доказания факт, че норките са разпространители на Covid-19, тази година животните в стотици ферми в Европа бяха избити по-рано от обикновено, но също толкова брутално – чрез газ или електричество.
Дания, Нидерландия, Франция, Гърция, Италия и Испания унищожиха близо 20 милиона норки в над 1200 ферми за кожи, заради риска тези обекти да се превърнат в резервоар за опасни мутации на SARS-CoV-2 – вируса на Covid-19. Според учените вирусът в норките мутира по специфичен начин, след това се предава върху хора – работници в тези ферми. Голяма е вероятността разработваните ваксини да не бъдат ефикасни към тази мутация.
Поредната кървава „реколта“от кожи и у нас е вече факт.
В най-голямата българска ферма за норки – до старозагорското село Маджерито – повечето от всички 130 000 норки в момента се убиват в газови камери. Законопроект за забрана добива на ценни кожи у нас е внесен в Парламента заедно с гражданска подписка, но досега управляващите отлагат гласуването повече от година.
На 27 ноември Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България събра политици на онлайн Кръгла маса.
Ангажимент за край на фермите за кожи у нас поеха политици от партиите:
• Българска социалистическа партия,
• „Демократи за силна България”,
• „Зелено движение”,
• „Републиканци за България”,
• „Да, България”
• „Български съюз за директна демокрация“.
Позиции изразиха: Антон Кутев от БСП, Джема Грозданова от “Републиканци за България”, Борислав Сандов от “Зелено движение”, Кристина Петкова от ДСБ, Атанас Славов от “Да, България” и Георги Неделчев от Български съюз за директна демокрация.
Политиците поеха конкретни ангажименти за осъществяване на тази забрана, и ясно заявиха какви трябва да бъдат мерките на настоящото правителство за ликвидиране на негативните влияния от фермите за кожи, в т.ч. и от разпространението на Covid-19.
Многократно беше подчертана липсата на институционална воля от страна на управляващите за решаване както на вече доказаните проблеми, така и на най-наболелия за човешкото здраве проблем – разпространението на мутации на Covid-19 от ферми за норки.
„Въпреки различните си политически виждания, всички участници се обединиха около ангажимент за постигане на пълна забрана на фермите за ценни кожи в България. Като мотиви бяха изброени проблемите произтичащи от тези обекти: законовите нарушения, етичните и морални причини, проблемите с хуманното отношение към животните, общественото отхвърляне на дейността, екологичните проблеми, замърсяванията, рискът за биоразнообразието, вредата за местните общности, икономическата неустойчивост и не на последно място рискът за човешкото здраве от разпространението Covid-19 и други заразни заболявания.
Ще следим за изпълнението на дадените ангажименти. Няма да спираме да изискваме важната и адекватна реакция на управляващите. Искаме незабавно да се прекрати дейността на фермите заради риска за човешкото здраве.“ - Петя Алтимирска, председател на Сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията.
Все още въпреки хилядите писма, изпратени от граждани до отговорните институции за незабавна забрана на фермите за ценни кожи в България, адекватни реакции няма.
Стройната чета на предаването "И рибар съм, и ловец съм " този път е разпиляна в половин България. Водещият на предаването Росен Мирчев ще се включи от празниците в Кюстендил – празници, които обединяват Първия пролетен ден и Денят на гората – 21 март. А защо той е там с пушка в ръка – ще ни каже. От панагюрското село Баня ще чуем: Митю Тончев..
С Ели Юрукова , кореспондентка на БГНЕС в Сърбия, разговаряме в "Мрежата" за това, което се случва в Белград. За смелите млади хора, които искат да живеят в страна без корупция и в която да се спазват демократичните закони. Те са подкрепени от своите преподаватели и от обществото. Накъде ще тръгне този спонтанен и искрен протест без водачи и без..
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg