Алберт Айнщайн и теорията на относителността

Общата теория на относителността е публикувана от Алберт Айнщайн през 1915 година. Преди общата теория на относителността гравитацията се е смятала за „сила“, която действа между обекти с маса. Общата теория на относителността на Айнщайн обаче променя този възглед за гравитацията. Според нея нашата Вселена се състои от 3 пространствени измерения + 1 времево измерение. Заедно тези измерения образуват четириизмерен континуум, известен като тъканта на пространството-времето. Обектите, които имат маса, създават кривина в тъканта на пространството-времето. Тази кривина на пространство-времето е отговорна за гравитацията.

Теория на относителността е обобщен термин, използван за два различни класа теории, дадени от Алберт Айнщайн, а именно специална относителност и обща теория на относителността.

Айнщайн публикува теорията за специалната относителност през 1905 г. – на 2 декември (преди общата теория на относителността). Специалната теория на относителността се прилага за обекти, които се движат със скорост, сравнима със скоростта на светлината. Трябва да се отбележи, че специалната теория на относителността не е свързана с гравитацията. За да включи гравитацията, Айнщайн разработи своята обща теория на относителността. Следователно общата теория на относителността може да се разглежда като продължение на специалната теория на относителността.

Обобщаващият термин теория на относителността се основава на израза „релативна теория“ (от немски – Relativtheorie) използван от Макс Планк през 1906 г., който подчертава ролята на принципа на относителността. Към 1920 г. научната общност вече е разбрала и възприела специалната теория, докато общата теория на относителността се утвърждава едва към 1960 г.

Теорията на относителността значително разширява разбирането на физиката като цяло и съществено задълбочава знанията в областта на физиката на елементарните частици, като дава мощен импулс и нови теоретични инструменти за развитие на физиката. С нейна помощ космологията и астрофизиката съумяват да предскажат такива необичайни явления като неутронните звезди, черните дупки и гравитационните вълни. Настоящият стандартен модел на физиката се основава на обединяване на специалната теория на относителността и на релативистката квантова теория. А квантовата теория и общата теория на относителността се вземат предвид и по-нататък в квантовата гравитация.