Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Честит рожден ден, господин Кьонигсберг

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Алън Стюарт Кьонигсберг, известен повече като Уди Алън, се ражда на 1 декември, 1935. "Всъщност съм роден на 30 ноември, – пише той в автобиографията си "Без повод", която предстои да излезе на български до края на месеца. – Но родителите ми променили датата, за да мога да започна на чисто от първо число. Това не ми е осигурило никакво предимство в живота и решително бих предпочел да ми бяха оставили огромен поверителен фонд. Споменавам го само защото по силата на безсмислената ирония, сестра ми се роди осем години по-късно на същия ден", пише Алън и настоява, че критиката и публиката грешат, определяйки го като интелектуален тип режисьор.

"Изумително е, колко често съм бил описван като „интелектуалец“. Това е твърдение толкова фалшиво, колкото и лохнеското чудовище, тъй като аз нямам и един интелектуален неврон в главата си. Необразован и неинтересуващ се от нищо учено, аз пораснах като прототип на тъпака, който седи пред телевизора с бира в ръка и зяпа мача с усилен звук, а на стената си е залепил със скоч плакатчета от „Плейбой“."

Алън е сред режисьорите с щастлива съдба. Попада в киното след успешна кариера като стендъп комик и драматург, чиито пиеси се поставят на Бродуей. Пише сценария на "Какво ново, маце" (1965) и участва с малка роля. Лентата постига изключителен комерсиален успех, но оттогава Алън се заканва да не се захваща с филм, ако няма пълен творчески контрол над него и удържа това си обещание от дебютния си филм като режисьор "Вземи парите и бягай", заснет през 1969-а, до днес, последният му филм "Фестивалът на Рифкин" от 2020. Всяка година от 1969-а насам Алън прави по един филм. Има множество от най-престижните награди за кино, режисура и сценарий и е известен с пълната си незаинтересованост към вече създадените ленти и не посещава церемониите, на които се награждават филмите му. 

"Хубавото в правенето на филм е самото правене, творческият акт. Овациите са нищо, пише той в "Без повод". Даже и най-големите похвали не те спасяват от артрит или херпес. И толкова ли е ужасно, че не всички са възхитени от твоята работа? Че някой не харесва твоя филм? Вселената се разпада със скоростта на светлината, а ти се косиш, че някой си от Шибойган не се кефи на твоя киноритъм? Или че госпожа еди-коя-си от Тъскалоса е написала, че си гений и ти ѝ вярваш на преценката и се изживяваш като равен на Рембранд или Шопен? Не си губете времето с маловажни неща."

Уди Алън свири на кларинет от гимназиалните си години и прави турнета из Щатите и Европа с групата си при пълни зали, като е наясно, че не е изпълнител от голяма класа.

Въпреки че е ценен в Европа, малка част от филмите му са снимани там, Алън най-често снима в Ню Йорк и не обича да напуска Манхатън. Героите на филмите му почти винаги са невротични интелектуалци от средната класа и често играе във филмите си.

В автобиографията си твърди, че има негова статуя в Кьонигсберг, Германия, както и в град Овиедо, Испания.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов театрален фестивал в Русе очаква първите си зрители от 8 октомври

"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..

публикувано на 05.10.24 в 09:15

"Клас 90" и носталгията по младостта

Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..

публикувано на 04.10.24 в 16:25

Книга за режисьорските подходи към операта "Дон Паскуале"

Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..

публикувано на 04.10.24 в 14:59
Моноспектакълът

Дни преди "Цирколюция" – енигмата "социален цирк"

Задава се циркова революция!  От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..

публикувано на 04.10.24 в 13:43

Една неканонична и лична антология на англоезичната поезия

Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър".  Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител  проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..

публикувано на 04.10.24 в 13:23