След тридневни дебати през седмицата окончателно бяха приети в парламента текстовете на държавния бюджет за 2021 г. Данъчно облекчение от 450 лева ще могат да ползват семействата с едно дете догодина. Това решиха окончателно депутатите с промени, направени през преходните и заключителните разпоредби. За две деца в семейния бюджет могат да останат 900 лева, а за три – 1350 лева, които отново са 10% от приспадната данъчна основа. Въведеното по-голямо данъчно облекчение ще влезе в сила за данъчната кампания през 2022 г. Така през март 2021-ва ще се ползва досегашният вариант на отстъпката, която е до 20 лв. за едно дете на година. С текстовете в бюджета за догодина бяха одобрени и помощи за домакинства с доход на член от семейството до 410 и до 510 лева. В края на дебатите бяха отменени и спорните текстове за бързите кредити, които се оскъпяват двойно при просрочие.
Финансовият министър Кирил Ананиев заяви във финалната си пледоария, че финансовата рамка за догодина отговаря на нуждите на ситуацията и подчерта, че са осигурени повече за здравеопазване, образование и социални дейности. "Бюджетът за 2021 година дава ясен хоризонт за реализиране на политики и мерки. В него има предвидени достатъчно буфери и следващото правителство ще може да го изпълни, независимо от политическата конфигурация."
Темата коментира икономистът Румен Гълъбинов в "Нашият ден":
"Бюджет 2021 бих го разгледал и като кризисен, а и като бюджет на предстоящо възстановяване. По различни оценки се дава до края на март да продължи усложнената здравна обстановка, свързана с Covid-19. В същото време СЗО предупреди наскоро, че ако политическите управления в Европа не предприемат необходимите мерки и не се поучат от азиатските държави, може да имаме и трета вълна на пандемията – в началото на следващата година. Към момента рецесията, която обхвана глобално икономиката, в частност и българската, се развива с колебливо възстановяване, като имахме значителен спад (дълбоко дъно) в средата на 2020-а, сега в края на годината вероятно също ще има такъв спад. Надяваме се поне второто тремесечие на следващата година да почнем да излизаме на положителна територия като ръст на БВП.
Струва ми се, че т.нар. "буфери" не са достатъчни. На нас ни трябват още близо 1 млрд. лв. в Бюджет 2021 допълнителни да се предвидят като възможни държавни разходи – те могат и да не бъдат направени, но трябва да бъдат резервирани като буфер. Защото би могло да се получи рецесия с двойно или тройно потапяне."
"Би ми се искало в измененията на ДДС да бяха предложени намаления на ДДС на храните и на лекарствата. Защото дори и сега – в локдауна – единствените, които непрекъснато ще продължат да работят, са хранителните стоки и аптеките. Там ще се извършва големият търговски оборот. И едно такова намаление на ДДС (напр. 9%) ще подейства осезателно за облекчение на потребителите, за да направи и цените по-достъпни, ще увеличи вътрешното търсене и потребление, за да протича паралелно и един процес на възстановяване. Това ще бъде добре и за българските производители на храни и лекарства, както и на търговците. Освен това – да се вдигне прагът за регистрация по ДДС."
Гълъбинов даде за пример намалението на данъците в съседните държави – Румъния и Гърция. Икономистът акцентира и върху предвидените европейски инвестиции за високотехнологични компании и цифровата трансформация, както и за необходимостта от дигитализиране на държавното управление и готовност със стойностни и добри проекти.
Чуйте повече в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg