Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коста Каракашян е „лице назаем“ във филма „Добре дошли в Чечня“

Снимка: HBO Go

Документалният филм „Добре дошли в Чечня“ на номинирания за „Оскар“ режисьор Дейвид Франс вече може да бъде гледан в HBO GO. Той разказва за група активисти, които рискуват живота си, за да се изправят срещу продължаващия геноцид над ЛГБТ хора в руската република Чечня.

През 2017 година президентът Рамзан Кадиров поставя началото на операция по „прочистване“ на кръвта на чеченците от ЛГБТ хора. Започват преследвания, мъчения и убийства на хората с различна сексуална ориентация. Въпреки враждебната обстановка и слабия международен отзвук, независима коалиция от ЛГБТ активисти създава гореща линия за емоционална и физическа помощ, за настаняване на тези хора в защитен приют, както и за извеждането им от страната.

„Добре дошли в Чечня“ е сниман в стила на разследващите филми, в които камерата проследява ежедневните предизвикателства и рискове, пред които са изправени активистите, решили да спасят застрашените. Филмът представя реалните истории на чеченски мъже и жени, които са арестувани, измъчвани и убивани от властта в Грозни. В него са показани и разтърсващи видеокадри, които доказват историите им.

Хората, взели трудното решение да напуснат домовете и страната си, за да избягат от геноцида, са представени по новаторски начин. За да могат да споделят личния си опит, без да разкрият визуалната си самоличност, продукцията променя лицата и гласовете им чрез технологията дийпфейк или „лице назаем“, която им осигурява пълна анонимност.

Коста КаракашянЕдин от доброволците, дал своето лице, за да запази самоличността на герой от филма, е Коста Каракашян, режисьор, хореограф и танцьор, част от фондацията Сингъл Степ, която се бори за гласност на проблема.

„Това е една ежедневна борба, сподели той в „Артефир“. Аз каня всеки да види филма, който вече е достъпен и в България, в HBO GO, и да види, че тези истории, нито една от тях няма конкретен край. Дори хората, които успяват да избягат, те са обречени по някакъв начин да се притесняват, да се озъртат и да гледат дали могат да живеят спокойно. На тези хора, които още са там и се укриват, е въпрос на време дали ние като международна общност можем да им помогнем да намерят повече спокойствие и да им помогнем да излязат от тези обстоятелства, които честно казано не изглежда, че ще се променят скоро.“

Световнопризнатият български хореограф се гордее с участието си във филма и с това, което „Добре дошли в Чечня“ е постигнал до този момент.

„Филмът е свършил доста неща досега. Знам, че в Щатите специално е бил пускан на администрацията на президента Тръмп и след този филм те успяват да възложат санкции на Чечня заради нарушаването на тези човешки права. Всъщност има доста конкретни действия, които той е предизвикал. От няколко дни филмът вече е достъпен безплатно и в Русия, в партньорство на BBC и HBO, и е много интересно до какви разговори ще доведе там, когато всеки един човек в Русия може да го гледа свободно, защото знам, че досега доста хора са го гледали незаконно и със сигурност има интерес там, така че може би най-интересното предстои“, допълни Коста Каракашян.

Световната премиера на „Добре дошли в Чечня“ беше на фестивала „Сънданс“ тази година. Филмът спечели Специалната награда на американското жури за документален филм в категорията „Монтаж“, а на Международния филмов фестивал в Берлин спечели наградата „Теди“ и наградата на публиката „Панорама“ за най-добър документален филм. Телевизионната му премиера пък ще бъде на 3 декември от 22:55 часа по HBO.

В звуковия файл Коста Каракашян разказва повече за сюжета на „Добре дошли в Чечня“ и за поканата да участва във филма, която е получил от продуцентите на документалната продукция.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иля Пепеланов

Иля Пепеланов започва мандата си със "сезон на младите"

Иля Пепеланов е новият директор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Актьорът пое ръководството на театъра в края на миналата година след спечелен конкурс в Министерството на културата, в конкуренцията на още четирима кандидати. Директорският пост беше освободен преждевременно през февруари 2024 година, когато почина..

публикувано на 13.01.25 в 09:05

"Морето след теб" за първи път на сцена

Едно от най-новите заглавия в юбилейния 60-и сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Морето след теб" от Яна Борисова. Пиесата се поставя за първи път на сцена, а неин режисьор е Марий Росен. Според Марий Росен тази пиеса може да се прочете и като романтична комедия. Тя обединява най-различни пластове – постмодернизъм, съвременно..

публикувано на 13.01.25 в 08:05

Българските автори на Венецианското биенале "Хомо Фабер"

Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..

публикувано на 11.01.25 в 12:05

Тридесет и три години специалност "Метал" в НХА

Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е  завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия.  В рамките на проекта бяха проведени..

публикувано на 11.01.25 в 08:20
Ралука Над

Румънската писателка Ралука Над за антропологията и писането

"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..

публикувано на 10.01.25 в 16:10