Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арх. Анета Василева: Това, че сме малки и не особено богати, ни спасява от архитектурни ексцесии

арх. Анета Василева
Снимка: Ани Петрова

"През ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали предходни векове, взети заедно – казва арх. Анета Василева,  преподавател по история и теория на архитектурата в УАСГ, част от група WhATA

Като архитектурен историк, тя се занимава и преподава предизвикващия полюсни реакции период от 1944 до 1989 г. А понеже се оказва, че съвременната ни архитектура дължи много на реакцията срещу соца, а после и на реакцията към прехода, границата се отмества до 2000 г.

"Реакцията към близкото ни минало е важна, а доскоро то не се преподаваше. Близкото минало се разказва трудно, то е проблематично и дискусионно. А всяка нова архитектурна намеса се случва именно в тази среда – създадената през втората половина на ХХ в. И това е показателно. Показва, че не се учим от грешките на миналото. Не познаваме историята достатъчно, за да можем да избегнем грешките, които тя е допуснала.

Например липсва умереност в отношенията към средата, липсва чувствителност към контекста, в съвместяването на локално с глобално – а това прави всяка архитектура силна и ѝ дава самочувствие да излезе на коя да е сцена. Няма добра оценка на мащаба, което може да има и добри страни. Умереността е тайната.

В близкото минало не успяхме да поразим градовете си така тежко, както на други места. Презастроихме градовете си, но има и по-кошмарна градска среда. Това, че сме малки и не особено богати, всъщност продължава да ни спасява от архитектурни ексцесии.

Колкото до утрешния ден и как пандемията пренарежда дневния ред на града, като че ли се опитваме да избягваме от радикалните решения. 

Един от големите казуси е дали е дошло времето да се откажем от високата плътност в градовете.

Плътният град, компактният, е по-екологичната опция. Уплътняването на градовете е и логична мярка срещу климатичните промени. Защото климатичните промени са големият въпрос пред градоустройството. 

Архитектите са разкъсани между желанието да се върнат към нормалността – да изчакат и да се върнат към посоката, предприета преди пандемията, или да преосмислят всичко издъно. 

Еволюционен и революционен подход се бият."

Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова с арх. Анета Василева, Главен герой в "Нашият ден".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Смисълът на молитвата, постът и покаянието

В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..

публикувано на 30.03.25 в 09:35
Андрей Захаров

Андрей Захаров: Путин не иска войната да спре

На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...

публикувано на 30.03.25 в 09:00
Теодор Насър

Биодинамично земеделие

Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...

публикувано на 29.03.25 в 14:25
проф. Димитър Вацов

Проф. Димитър Вацов: Авторитаризмът хищно напредва в завоюването на позиции

Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф.  Димитър Вацов , председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет. "Докладите на..

публикувано на 29.03.25 в 09:10
Христофор Караджов

Христофор Караджов: Тръмп просто го няма като президент

Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ. Защо не са използвали специалните..

публикувано на 29.03.25 в 08:55