Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Йордан Камджалов на национално турне с "Mузикална магия"

"Mузикална магия" е програма, посветена на 70-годишнината от създаването на Плевенската филхармония. Ценителите на музиката ще слушат шедьоври от класиката и романтизма под диригентската палка на  маестро Йордан Камджалов.  Турнето ще започне на 1 юли от Плевен, в зала “Катя Попова”, където заедно с Плевенска филхармония ще свири гост-солист..

публикувано на 25.06.24 в 17:07

Българската култура в Айндховен, Нидерландия: Мисия с потенциал

Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб и българската секция в библиотеката на Айндховен в "Нашият ден" разказват Иван Узунов и Диана Узунова , които ръководят двете интересни инициативи заедно с други доброволци.   "Български..

публикувано на 25.06.24 в 10:13

Антон Угринов с клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ

Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20 години преподавам в НАТФИЗ актьорско за драматичен театър и режисура, но до този момент съм бил асистент, бил съм в класовете на проф. Атанас Атанасов, на проф. Стефан Данаилов. Това ще бъде моят..

публикувано на 25.06.24 в 09:25
Кристин Димитрова

Кристин Димитрова: За "Изборът" и младата поезия

В "Нашият ден" гостува поетесата, писателка и преводачка Кристин Димитрова , върху чийто разказ "Изборът" българските деца писаха на изпита за НВО по БЕЛ. Димитрова е носител на почти всички големи национални литературни награди, автор на романи, разкази, пътеписи и поезия. Нейно дело са блестящите преводи на творби от Джон Дън и Луис Карол, за..

публикувано на 25.06.24 в 09:03
Гео Калев (вляво) и Радослав Чичев

Какво е Цирколюция?

Какво е Цирколюция? Завъртане, игра на думи, игра с топки, а най-вече популяризирането на съвременния цирк. Тазгодишното 13-о издание на фестивала за съвременен цирк Мини арт фест се нарича "Цирколюция".  Това е единствен по рода си фестивал в България за съвременен цирк, спектакли на открито и циркови работилници, включващ професионален форум –..

публикувано на 24.06.24 в 16:15