Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Боряна Маноилова и Атанас Петков

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка с премиера на сцената на Yalta Art Room

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room.  Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..

публикувано на 24.02.25 в 13:50

"Пеперуди на Еверест": Музикалното вдъхновение зад творческата трансформация на Рос Росин

Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..

обновено на 24.02.25 в 13:26
Илия Бешков  „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“, 1947 г.

Бай Ганьо и Константин Иречек: Диалог от миналото

В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..

обновено на 24.02.25 в 12:06
От спектакъла

Независимият театър с Василена Винченцо - Коломоец

Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...

публикувано на 24.02.25 в 12:00
Проф. Джън Дзин

Проф. Джън Дзин представя артпроекта "Пастир на светлината"

С проф. Джън Дзин от Китайската художествена академия разговаряме в "Terra Култура" за артпроекта "Пастир на светлината" и България като първа локация на Expeditionary Light Project.  В ефир превежда Преслава Павлова. Проф. Джън съчетава технологии и изкуство, за да създава мултисензорни преживявани. Творчеството му е социално ориентирано,..

публикувано на 24.02.25 в 11:44