В условията на пандемия технологичните устройства и екраните станаха основно средство за комуникация, работа, учене, забавление. Не е чудно, че все повече хора се оплакват, че зрението им се е влошило по време на затварянето у дома. Повечето хора са убедени, че екраните влияят зле на очите.
Според специалистите обаче, не е точно така. "Знаем, че екраните са безопасни: не те причиняват медицински проблеми на очите", казва Даниел Хардиман-Маккартни, клиничен съветник към Колежа по Оптометрика във Великобритания.
"Като цяло от 21-годишна възраст е доста ясно как ще се развият очите ви през годините, независимо колко време прекарвате пред екран, четете ли на мъждиво осветление и колко близо седите пред телевизора, казва Хардиман-Маккартни.
Всъщност, заради възможността да настроите големината на шрифта, яркостта и конраста, е възможно да ви е по-лесно да четете от екран, отколкото от хартия."
Популярното опасение, е че устройствата излъчват "синя светлина", но на практика те излъчват много по-малки синя светлина от слънцето, и засега няма убедителни доказателства, че вредят.
Светлината от екраните не толкова уврежда зрението, колкото влияе зле на циркадианния ритъм. Съдържанието, което приемаме чрез екрана, стимулира мозъка и може да попречи на съня като по този начин допринася за усещането, че ползването без мярка на технологиите е вредно за нас. Съветът да приключим с екрана поне час преди лягане е дотолкова меродавен и полезен, че отдавна сме спрели да го чуваме.
В дългосрочен план екраните наистина способстват за увреждане на зрението ни, но не по начините, които очакваме. За децата, чието зрение все още се развива, повечето време, прекарано навън във възрастта от 7 до 11 години, спомага да не развият късогледство. "
Причините са неясни, казва Хардиман-Маккартни. „Истината е, че не разбираме напълно основния механизъм на късогледството. Може да е резултат от интензивност на светлината, физически упражнения, фокусиране върху по-далечни разстояния - или може би комбинация. Но защитният ефект на децата, прекарващи 11 часа или повече на открито седмично, е добре установен - което поражда опасения относно увеличеното време, прекарано на закрито (и неизбежно на екрани) по време на пандемията.
Ако някои от тези промени се задържат - например дистанционно обучение и се съкрати задълго времето, прекарано навън - Хардиман-Маккартни казва, че съществува риск от „бум на късогледство“.
Разбира се, и възрастните не са пощадени. Ако по време на пандемията сте забелязали, че зрението ви се влошава, това може да се дължи на факта, че очите ви се уморени. Още повече ако работите вкъщи, където не разполагате с ергономичен стол, най-често използвате лаптоп или телефон, сложен на кухненската маса и пр.
Съветът е да държите екрана на разстояние между 40 и 76 см от очите си, екранът трябва да е на място, където няма отблясъци от прозореца, а ако успоредно гледате и документи, те трябва да са разположени до екрана, така че да няма нужда да рефокусирате.
С телефоните и таблетите съветът е да ги държите на скута си под ъгъл 90 градуса с раменете, все едно държите книга. Не е добре да се поддадете на изкушението да легнете на леглото или дивана и да държите устройството над главата си - защото това е ужасно за очите ви, защото очният мускул се напряга по-малко, когато гледаме леко надолу, отколкото нагоре.
Ако седим пред екран задълго, казва Хардиман-Маккартни, повечето от нас изобщо не отклоняват поглед. Взираме се на 40-45 см. в продължение на дълги периоди, а това е просто неестествено. Очите ни не са настроени да правят това.
Той се застъпва за спазването на правилото 20-20-20: гледане на нещо на 20 фута (шест метра) в продължение на 20 секунди, на всеки 20 минути - за да си починат очите.
Той предлага да настроите таймер, който да ви напомня да го правите три пъти на час.
Другият му съвет поразява със своята простота: увеличете текста! "Раздуйте кегела до 125%, 150% - това е много по-ефективно за очите ви. Регулирайте и яркостта - малки промени, които могат да донесат голямо облекчение.
И не забравяйте да мигате. Правим го по-малко, когато гледаме екран, който може да причини неудобна сухота. Ако усетите, че очите ви "парят", започнете да мигате принудително известно време, това смазва очите със свеж слой слъзен филм, казва Хардиман-Маккартни, и е наистина прост начин за подпомагане без химикали.“
Източник: Guardian
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
