Елена Николай в операта „Весталката“

„Весталката“ е най-поставяната опера на Гаспаре Спонтини. Написана е през 1805 г. по либрето на Виктор Етиен дьо Жуи. Премиерата е на 15 декември 1807 г. в Париж от трупата на Императорската музикална академия ръководена от Жан Батист Рея в присъствието на императрица Жозефин. Декорите създал Жан Протен, а танцовите интермедии поставили Пиер Гардел и Луи Милон.

Етиен дьо Жуи предложил либрето, от което вече се били отказали трима композитори – Боалдьо, Керубини и Меюл. Той се вдъхновява от едноименната трагедия на Жозеф-Гаспар Дюбоа-Фонтанел. Репетиционният процес не вървял леко и само личната намеса на Жозефина спасила спектакъла. Публиката веднага оценила красивите арии, пищните сцени и хорове. Казват, че Росини използвал финалът на второто действие на „Весталката“ за финала на първо действие на „Севилския бръснар“, но това е твърде преувеличено. Възторжени отзиви пише и Ектор Берлиоз, според който това е „мелодична, разкошна опера, изпълнена с арии и ансамбли, в която диалозите неочаквано се прекъсват с бързи, блестящи промени, а драматичните речитативи са компактни и завладяващи“. Той описва второто действие като едно голямо крешчендо. Всички церемониални маршове, триумфални процесии, жречески обреди и любовни дуети са част от бъдещата френска голяма опера.

Веднага след Парижката премиера се играе във Виена през 1810, вече с италиански текст е представена в театър „Сан Карло“, Неапол през 1811. На следващата година е в Санкт Петербург, а през 1830 г. в Берлин я поставя младият Рихард Вагнер, като премиерата дирижирал сам композиторът.

Важни записи:
1951 – Мария Витале, Елена Николай, Ренато Гаванини, Алфредо Финески, Джулиано Фереин, хор и оркестър на Италианското радио и телевизия в Рим, диригент Фернандо Превитали.
1954 – Мария Калас, Ебе Стиняни, Франко Корели, Никола Роси-Лемени, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Антонио Вото.
1969 – Лейла генджер, Франка Матиучи, Роберто Мерола, хор и оркестър на театър „Масимо“, Палермо, диригент Фернандо Превитали.
1991 – Розалинд Плаурайт, Гизела Пазино, Франсиско Арайза, хор и оркестър на баварското радио, диригент Густав Кун.
1993 – Карен Хуфстод, Денис Грейвс, Антъни Майкъл-Мур, Дмитри Кавракос, хор и оркестър на Миланската скала, диригент Рикардо Мути.

През 20 в. Ролята на Юлия изпълняват и Роза Понсел, Мария Каниля, Рената Ското, Монсерат Кабайе.

С „Весталката“ са свързани имената на Райна Кабаиванска и Мариана Пенчева. Кабаиванска изпълнява партията на Юлия през 1984 г. в Генуа. През 1993 г. в постановката на Миланската скала с Рикардо Мути своя дебют на престижната италианска сцена прави Мариана Панчева като Великата весталка.

В „Неделния следобед“ 15 ноември от 14 часа ще чуете запис на операта „Весталката“ съхранен в Златния фонд на БНР.
Действащи лица и изпълнители:
• Лициний, римски генерал, тенор – Ренато Гаварини
• Цина, командир на легион, баритон – Алфредо Финески
• Първосвещеник, бас – Джулио Фереин
• Консул, бас – Албино Гаджи
• Юлия, весталка, сопран – Мария Витале
• Великата весталка, мецосопран – Елена Николай
Хор и оркестър на Италианското радио и телевизия в Рим, диригент Фернандо Превитали, хормайстор Гаетано Ричители.

Гаспаре Спонтини има великолепен и славен живот. Оперите на италианеца жънат големи успехи. Той е директор на италианската опера в Париж, а след това и на Берлинската опера, по лична покана на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Написал е около двадесет опери, като последната е „Агнеса ди Хоенщауфен“ от 1829 г. Учил е в неаполската консерватория „Пиета деи Туркини“, а след това и с Николо Пичини. През 1796 с огромен успех в Рим е представена първата му опера, комичната „Женските капризи“. Пише още за Неапол, Флоренция и Венеция. Ръководи съставът на неаполския двор в Палермо, след което заминава за Париж. Привлечен е от славата на Наполеон и новата естетика, която той иска да наложи – синтез между революционната и републиканската идея и същевременно свързана с античността. Освен това го привлича стремежът към мащабните оркестрации. Първите му опери са комични и добре приети, а Спонтини бързо създава връзки с влиятелни хора – с президента на сената, с известни критици, хора от елита, но най-вече с императрица Жозефина. Така получава поръчка да напише през 1806 г. Кантата за възхвала на Наполеон – „L'eccelsa gara“, както и водевила „Целият свят е прав“ за празника на императора, а в него играят сестрите му и придворните. Така от 1805 г. той вече е придворен композитор на императрица Жозефина, след това директор на нейния театър, а след това придворен композитор на Луи XVIII. В Париж Спонтини се жени за Мари-Катрин Ерар, дъщеря на прочут производител на пиана Жан-Батист Ерар. Двамата нямат деца, но животът им е много щастлив в замъка Мюет. През 1818 той е става кавалер на почетния легион. През 1819 г. е представена операта му „Олимпия“, която мнозина смятат за най-доброто му произведение, но която не е приета от публиката. Така композиторът напуска Париж. От 1820 г. Спонтини вече е в Берлин първо като придворен композитор, а след това и като генерален музикален директор на Берлин.Там е до 1842 г. Той е Доктор Хонорис Кауза на университета в Хале. Но в даден момент настъпва конфликт с публиката, заради нейния променен вкус и новите търсения на романтиците, сред които и Карл Мария фон Вебер. Спонтини напуска Берлин и първо се връща в Париж, пътува и до Англия, а след това се завръща в родината си. Междувременно е избран и за член на френската „Академия на изящните изкуства“ през 1838 г. В Италия се установява в Рим, а през 1844 г. папата му дава титлата граф на Сан Андреа.

Богатството си завещава на благотворителни организации. Съвременниците му казват, че бил труден характер, но винаги бил щедър, особено към изпаднали в нужда музиканти.

Освен „Весталката“ с популярност са се ползвали „Фернан Кортес или Завоюването на Мексико“ и „Олимпия“.

Съдържание на операта „Весталката“ от Гаспаре Спонтини