Основата на християнството – любовта

„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.“. С 13 –тата глава на своето първо послание до Коринтяни св. апостол Павел отново ни припомня, че Господ Иисус Христос поставя любовта по-високо даже и от вярата.

Не бива да забравяме, че когато един законник пита Спасителя, коя е най голямата заповед в закона, Христос отговаря: „Възлюби Господа, Бога твоего, със всичкото си сърце, и със всичката си душа, и със всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед: а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“.

Което от своя страна в края на емблематичната си 13 глава на първото си послание до коринтските християни св. апастол Павел затвърждава с думите: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“.

В деня на народните будители  заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“  ще говорим за основата на християнството, която е любовта.