Археолози са открили изцяло запазена мраморна маса при проучванията през тази година в крепостта Петрич кале в община Аврен. Това съобщава за БТА ръководителят на проучванията Мария Манолова-Войкова. Тя уточнява, че датировката на масата е от късноримската-ранновизантийска епохи или IV-V век. Според специалиста масата е изключително рядък паметник. Полировката ѝ е много фина. В България това е първата такава открита запазена маса, посочва археологът. Диаметърът ѝ е около 1.2 метра, фин мрамор. Оказва се, че в Гърция и Турция има намирани такива маси, но това е първият случай в България за цял такъв паметник, обяснява Войкова. В момента реставраторът работи по нея и при всички случаи ще влезе в експозицията на музея.
Масата е открита при проучването на помещение на кулата на крепостта. Кулата е била запълнена със строителни отпадъци при някакво рухване, което е станало вероятно в края на III – началото на IV век. "Тя беше запълнена почти до горе с хоросан, строителни материали, цели сегменти, които са рухнали от стените ѝ", обяснява археологът. Масата е открита при разчистването на отпадъците от срутването. Срутването е помогнало на археолозите да открият всичко запазено, а кулата да е в автентичен вид. Войкова обясни, че планът на кулата вече се е очертал напълно, очертали са се и различни преправки, които са правени във времето, и на практика проучването ѝ приключва. В момента започва работа по аварийната консервация на зидовете. Тя уточни, че за щастие зидовете на кулата са в много добро състояние, но въпреки това се нуждаят допълнителна защита, най-вече от защитно покритие. Специалистът се надява това да бъде направено в следващите години.
Според Войкова паметникът е действително забележителен и наистина си заслужава по-специално внимание и грижа. На север от Стара планина няма крепост с така добре запазена архитектура, смята специалистът. По думите ѝ всички други са били малко или много разрушени по време на варварските нашествия през V-VI век. Тази крепост, може би заради местоположението си и това, че е била доста недостъпна, остава незасегната от вълната от разрушения в края на V и началото на VI век.
Освен масата, при проучванията през тази година са открити предмети, които са характерни за такъв вид гражданска постройка – много керамика, много монети от късно римската и ранно византийската епохи.
Археологът разказва, че през тази година са работили и в сектор, който е от външната страна на крепостната стена. Оказва се, че това пространство също е било обитавано през късното Средновековие. Постройките са били със стопански характер, но има и жилищни. Според нея това потвърждава данните на западно-европейските писмени извори за събития по времето на похода на Владислав III Ягело, които пишат, че крепостта има вътрешен и външен град и три стени. "За третата стена не съм съвсем сигурна какво са имали предвид, възможно е, защото има ров зад него, да е имало вал, който вече е обезличен, но втората крепостна стена е съвсем ясна и ние знаем трасето ѝ", разказва Войкова.
Външният град, за който пишат източниците, вероятно е това селище, което е разположено между основната крепостна стена, строена още в римската епоха, и външната или протейхизмата, които вероятно са строени малко по-късно.
Финансирането на проучванията и реставрацията са от Министерството на културата, но най-големият проблем е липсата на път до обекта, подчертава археологът. Според Мария Манолова-Войкова, докато не бъде направен път до крепостта и проучвания, и туристите ще бъдат затруднени.
В динамично развиващия се свят на технологии и изкуствен интелект креативността среща нови възможности и предизвикателства. Димитър Узунов, съосновател на "Арте Урбана колектив" и творец, който съчетава елементи на класическа пиеса, научна презентация и видео в своите спектакли, сподели своите идеи за това как езиковите модели с изкуствен интелект..
Конференцията "Училище за бъдеще", която ще се проведе от 22 до 24 ноември в Стара Загора , събира на едно място образователни експерти, учители и директори на учебни институции с мисия за по-добро образование в България . Във "Време за наука" говорим с Георги Ненов , създател на платформата "Свръхчовекът" , която разказва вдъхновяващи..
С всяка изминала година България все по-уверено заема своето място в световната карта на бизнеса и модата. Темите за женската красота и влиянието ѝ върху обществените нагласи, рекламните тенденции и бизнес стратегиите предизвикват нарастващ интерес и дискусии. За да разгледаме как българският модел за женска красота се утвърждава в международната..
На 21 ноември в 191-во основно училище "Отец Паисий" в село Железница ще бъде отбелязан Денят на християнското семейство и младеж. Това събитие е повече от обикновен празник – то е празник на любовта, смирението и уважението, ценности, които обединяват ученици, учители и родители. Директорът на училището, Савина Игнатова, споделя как тези..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме Световния ден за борба с диабета, насочен към повишаване на информираността за превенцията, ранната диагностика и грижата за пациентите с диабет. Предиабетните състояния и съвременните подходи..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg