Композиторът Георги Арнаудов и неговите инструментални концерти под музиколожката лупа на Илия Граматиков

На 25-и септември се състоя премиерата на поредния труд на доц. д-р Илия Граматиков. Това вече е известно на слушателите на програма „Христо Ботев“. От друга страна, излизането на една книга може да е някакъв завършек за авторите ѝ, но със сигурност е и начало на нейния живот. Какъв ще бъде той зависи и от това, какво и дали изобщо знаем за нея. Два дни преди премиерата в зала „България“ предаването за съвременна и старинна музика „Контемпо“ отдели почти час за да представи този внушителен и респектиращ труд. Специално интервю за случая даде илюстраторът Ясен Панов, чиято работа по книгата го издига до нивото на съавтор, а в студиото гостуваше, разбира се, самият Илия Граматиков:

„На първо слушане е точно този творчески историзъм, това заиграване с историята при Арнаудов. Оттам дойде и заглавието на книгата – „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов – сюрреалистични препрочити на музикалната история“. Именно препрочитането, което поставяне в нов контекст, надграждане, преосмисляне, дописване на историята. Но по-дълбоко човек интуитивно усеща, че колкото и да се опитва да създава впечатление, че той се чувства комфортно някъде назад измежду епохите на историята, толкова и неговият стил е страшно разпознаваем и неподправимо себе си във всяко свое произведение, независимо дали надява някаква маска или перука, или по някакъв начин кокетира с някаква историческа конкретност. За това за мен беше много важно да разбера именно какво е това в неговия стил и включително да се опитам да го обхвана в иманентно музикалния анализ, т. е. на музикалния текст, да го докажа включително в нотите, кое е това, което прави музиката му да звучи именно по този начин едновременно сякаш лутаща се измежду епохите и в същото време, една отвъдност на хода на времето, една отвъдност сякаш встрани от логиката на историята, и затова и една от основите тези за неговия метаисторичен стил, т. е. отвъд, паралелно на, но не и в очаквания ход на историята. (…) Така че това са едни от основите цели на книгата – да намести Арнаудов измежду историята и да покаже как той е едновременно с това встрани от нея.“

Целия разговор на Милен Панайотов с Илия Граматиков, както и интервюто с художника Ясен Панов, може да чуете в звуковия файл.