Ивайло Христов: Неглижирането на изкуството се връща като бумеранг

"Виждаме неща, несъвместими с какъвто и да било човешки морал. И това е в следствие на неглижирането на образованието, на изкуството, на културата." Това сподели актьорът, режисьор и преподавател проф. Ивайло Христов, Главен герой в "Нашият ден":

"Правя една пиеса в Театър 199. Казва се "Боклук". Пиесата спечели конкурса за нова българска драматургия, организиран от Театър 199. Автор е Елена Телбис. Репетирам със Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Елена Телбис. Трябваше да играе Весето Бабинова, но понеже скоро ѝ се роди детенце, Елена влезе на нейно място. Пиесата разглежда "боклука", който е натрупан във взаимоотношенията между три сестри. Кога – е сложен въпрос...

Киномания 2020 се открива тази година с филма на Ивайло Христов „Страх”. "Страх" вече спечели четири награди, включително голямата награда на фестивала „Златна роза” във Варна, както и наградата за най-добра женска роля на актрисата Светлана Янчева. Филмът беше отличен и от Съюза на българските филмови дейци и от акредитираните журналисти. 

Любов отвъд страха – така може да се опише филмът "Страх" с три думи. Това е история за отчуждение, но и за нужда от близост, за предразсъдъците, породени от страха от различното. История, която едновременно натъжава и разсмива. За премиерата режисьорът споделя: "Ще бъда много щастлив, ако филмът намери своята публика или най-малкото да осъществи диалог със зрителите. Темите са толерантност, човечност, отчуждение – любов отвъд страха. В главните роли са актрисата Светлана Янчева и чернокожия Майкъл Флеминг, който е композитор и живее в България."

Най-големият страх на Ивайло Христов

"За съжаление не мога да бъда оптимистично настроен в последно време. Големите ми притеснения са за това, което ще се случи със студентите."

Обществото в двете крайности – има ли изход

"Тоя процес не е от днес, не е и от вчера. Ние сме само на 30 години демокрация, но за да живеем в мир и разбирателство, трябва да узреем за свободата си. Сега сме в това положение, защото на практика нямаме авторитети, личности. И това е отдавна. В едно общество трябва да има и йерархия. И този, който е авторитетът, го е заслужил с ума си, с труда си, с каквото там... доказал се е и на него може да се вярва. Немалка роля имат и социалните мрежи – за мен това не е свобода, а слободия, анархия. Времето е доста сложно."

Пандемията и притесненията в изкуството 

"Разбира се, че има притеснения. Най-малкото защото човек не може да планира. Един спектакъл е като раждане на дете, актьорите трябва да се настроят... А сега си казваме – ми, един ден ще го направим... Иначе се шегуваме с положението, но това е смях по време на пандемия."

Награди – изкуство – морал

"Гилдията има страхотна нужда да се събира и да оценява своите колеги и това е празник. Аскеерът продължава да е празник, разбира се. Но никак не е празнично, когато хората, които се занимават с изкуство в България, изнемогват. Не става въпрос за заплатите, въпреки че те са важни. Всъщност става въпрос за мястото на изкуството в едно общество. За това колко страшно много се неглижира изкуството в България. Целият ми патос е в тая посока. Убеден съм, че изкуството е точно толкова важно, колкото образованието, изкуството е също част от образованието – една от основните функции на изкуството е образователната, освен възпитателната... И неглижирането на изкуството ще ни се върне като бумеранг. И това време дойде. За съжаление се оказах лош пророк."