Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Атанас Тасев:

Ускорен преход към зелена енергия ще влоши общото икономическо състояние на страната

Снимка: БГНЕС

Енергетиката между политиката и реалността – кое кара Зелената сделка да бъде приета като пречка, а не като възможност? Ще успее ли България да реагира навреме и да извлече ползи от енергийната ситуация и да преодолее впечатлението, че Зелената сделка е нещо, наложено от Брюксел, а не възможност за развитие, и то бързо развитие?

По темата енергетика и климатични промени енергийният експерт Атанас Тасев направи анализ в "Нашият ден"

"Зеленият преход е неотменяем процес. Това е политиката на ЕК и ЕС. А климатичните промени са факт. За мен винаги е будело недоумение изключителната активност на Европа в този процес, защото, както се изнесе в доста статистически издания, делът на емисиите на въглероден диоксид в общия емисионен фактор в света от страна на Европа е около 6%. Странно, като се има предвид, че бързото движение по пътеката на Зеления преход, общо взето, прави икономиката на Европа неконкурентна. Защото до неотдавна, а тази тенденция очевидно ще продължи, възобновяемата енергетика е в преференциален ценови режим – тя е по-скъпа от класическите производители на електроенергия и с това, естествено че влошава общите икономически показатели. От друга страна, възобновяемата енергетика, която все още не е влязла в системата на интелегентните системи за управление, общо взето, създава шок в енергийната система, който трябва да бъде овладян, а това също струва пари. 

Ние сме малка икономика, силно зависим от термичните централи и ускореният преход към зелената енергия естествено ще влоши общото икономическо състояние на страната. Надявам се да успее нашата дипломация от високо политическо ниво, защото за нас ликвидирането на комплекса "Марица-изток" е много тежък социален и енергиен проблем."

Проф. Тасев подчерта, че нещата вече са на държавно ниво – стигнали са до Европейския съвет. "Ние трябва да вземем пример от Полша, която има един инструмент, популярен в цивилизования свят – инструмента на лобизма. Полша успя да през 2016 г. да подпише по-мек вариант за зеления преход, който почти поставя в режим на дерогация техните термоцентрали за 15-годишен период. Така че трябва да се вдигне нивото на преговорния процес, може би с по-голяма категоричност, за да има диференциален подход за един много сериозен проблем за нас."

Атанас Тасев коментира и темата за ядрената енергетика в България и идеята за строителство на VII блок на АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" въобще:

"По проекта за зелен преход на Европа към 2050 година ще останат само два източника на електроенергия – възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия. Известно е, че нашите ядрени реактори на площадката на АЕЦ "Козлодуй" са от второ поколение, имат определен срок, срокът беше продължен до 1927 г., но те не са вечни. Отчитайки това, още през 2012 г. към АЕЦ "Козлодуй" се създаде държавно прездприятие "Нови мощности". Направиха се анализи и дейности, в резултат от които преди няколко месеца беше финалният документ, който позволи да се лицензира площадка №2 за строителство на нов ядрен реактор.

От друга страна, като катализатор беше посещението на г-н Франк Фанън – висш чиновник във Вашингтон – който очевидно оказа определен натиск върху правителството, използвайки т.нар. "доктрина за употребата на "мека сила" (1977) – използване на непазарна сила за спечелване на пазарно преимущество. Европа не се предава, а и ние не се предаваме засега. Но ние не сме държава, която може да диктува политиката на ЕК."

Проф. Тасев смята, че нашата външна политика действа все по-активно в посока да запазим комплекса "Марица-изток" и да направим една оптимална енергийна стратегия, който съответства на спецификата на нашето потребление и на нашата енергийна система.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Свързани новини

Нямаме друг вариант освен модернизиране на икономиката и минаване към зелени производства

Климатичните промени е тема, която по различен начин се появява в общественото пространство, поставя въпроси, предизвиква различни реакции. М ладежката конференция „Климатичните промени и сигурността – гласът на младите за преодоляване на..

обновено на 19.10.20 в 11:27
ВИЖТЕ ОЩЕ

Легендите на сцената: Спомени от първите издания на "Аполония"

В импровизираното студио на предаването "Нашият ден" се проведе разговор с Маргарита Димитрова, директор на Празниците на изкуствата "Аполония", за миналото, настоящето и бъдещето на този значим културен фестивал. Празниците на изкуствата "Аполония" се..

публикувано на 28.08.24 в 10:23
Рашко Младенов

Началото на уличното изкуство на "Аполония": Рашко Младенов разказва

Историята на Празниците на изкуствата "Аполония" е изпълнена с уникални моменти, които са оставили траен отпечатък в културната памет на страната. Един от тях е първото участие на Рашко Младенов, заедно с Веселин Ранков и Иван Петрушинов, в уличното..

публикувано на 28.08.24 в 08:46
Проф. д.н. Любомир Стойков и д-р Петър Шойлев след защитата на дисертацията.

Избрано: Българин на 88 години с докторантура: Петър Шойлев доказва, че никога не е късно

През август в  "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с 88-годишния Петър Шойлев, наскоро завършил докторантура във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент..

публикувано на 27.08.24 в 11:35
На път към Черни връх

129 години от основаването на Българския туристически съюз

Преди 129 години на Черни връх е основан Българският туристически съюз от Алеко Константинов. За заветите на Щатливеца  и бъдещето на планинския туризъм в България разговаряме с Лъчезар Лазаров – изпълнителен секретар на БТС. Организираното..

публикувано на 27.08.24 в 09:57