Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Творби на големия Зураб Церетели у нас

Аз имам една любов и това е изкуството

Столичната галерия „Графикарт“ показва от 19-и октомври изложба на грузинския художник Зураб Церетели, чиито над 5000 внушителни творби могат да се видят в Русия, САЩ, Обединеното кралство, Израел, Испания, Бразилия, Франция, Тайланд, Япония, Беларус, Литва, Грузия.

В България негова творба може да се види в „Двора на кирилицата“ в Плиска.

Известни творби на Зураб Церетели са:

Храмът „Христос Спасител“ в Москва – третата най-висока православна църква в света, паметникът на Петър Първи в Москва – един от най-високите паметници в света, "Доброто побеждава злото" (статуя пред сградата на ООН, Ню Йорк), 175-тонната „Сълза на скръбта“ в град Байрон, САЩ – в памет на загиналите при атентатите на 11 септември 2001 г., паметникът на Николай Гогол в Рим и стотици други.

Зураб Церетели е президент Руската академия на изкуствата и създава първия държавен Музей за съвременно изкуство в Москва, на който става и първи директор. Зураб Церетели е посланик на добра воля на ЮНЕСКО от 1996 г. и Кавалер на ордена на Почетния легион на Франция. През 2012 г. именитият художник основава Музея за модерно изкуство в родния си град Тбилиси.

Куратор и организатор на изложбата в София е Стефан Стоянов, който представлява Зураб Церетели в Европа и в Америка.

„Зураб Церетели е потомък на известния грузинския княз Алексей Церетели, който е помагал на България по време на Руско-турската война. Макар и на 86 години, Зураб непрекъснато работи, смята за изгубен всеки ден, в който не е рисувал. През 1964 г. отива в Париж на специализация, където се сближава с Марк Шагал и Пабло Пикасо.“ – разказва Стефан Стоянов.

През 1978 и 1979 г. Зураб Церетели специализира и преподава в College at Brockport при щатския университет в Ню Йорк. В университета изпълнява монументалната стенна композиция „Светлината и познанието на света“, която и до днес е един от визуалните акценти в архитектурния комплекс на учебното заведение.

Зураб Церетели провокира с творчеството си и поражда сериозни дебати в публичното пространство. Стефан Стоянов обяснява защо:

„Зураб е световен гений, такива се раждат в една държава веднъж на 100 години или никога. Зураб не се занимава с политика, не обръща внимание на завистта, а казва: „Аз имам една любов и това е изкуството. Когато човек успее, винаги привлича критици.“

Националното общество на изкуството в САЩ присъжда на Зураб Церетели златен почетен медал, което го превръща в първи и единствен и до днес грузински и руски художник удостоен с тази награда. Избран е и за член на Европейската академия за науки и изкуства.

Пабло Пикасо казва за него: „Виждам в Зураб Церетели велик живописец, той прекрасно чувства цвета, обобщава формата“, а мексиканският художник Давид Сикейрос твърди, че „той е влязъл в необятните простори на изкуството на бъдещето, съчетаващо скулптурата с живописта. Творчеството на Зураб Церетели е излязло от националните рамки и придобива международно значение“.

„Специално за изложбата в София пристигна и неговият внук – художникът Василий Церетели, който е изпълнителен директор на Московския музей на съвременното изкуство, създаден от неговия дядо преди 20 години и събрал 1500 творби на известни световни художници, които Зураб Церетели подарява на Москва. (www.mmoma.ru).“ – казва Стефан Стоянов.

Зураб Церетели активно участва в управлението на основаните от него музеи и продължава да работи активно, експериментирайки в жанровете скулптура, живопис, графика, керамика, текстил и др.

Галерия „Графикарт“ показва негови графични листи, монотипии и рисунки от началото на 21-ви век.

Изложбата на Зураб Церетели продължава до 15 ноември 2020 г.

Снимки: Российской академии художеств



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сатиричният театър с почит към петима големи артисти

90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ.  Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..

публикувано на 27.11.24 в 11:55

Нова поетична антология събира 43-ма български автори

"Антология Съвременна българска поезия" има  официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..

публикувано на 27.11.24 в 10:15

Петя Кокудева и 19 вълнуващи истории на деца бежанци

Петя Кокудева е детска писателка и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на 8 книги за деца и е носител на знакови национални награди за литература. "Колето на Кинан" е последната ѝ книга, и тя е различна. Различна откъм подход и идея – картинен сборник с истории на деца бежанци. Съвместно с..

публикувано на 27.11.24 в 10:11

В търсене на собствен стил с Artist at Play

Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти, са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира, без да има рамката на оценката, на..

публикувано на 27.11.24 в 09:05

67 години от основополагането на "Златния фонд" на Българското национално радио

Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По повод тази значима за Българското национално радио дата в "Нашият ден" разговаряме с Антон Митов , директор на Архивния фонд на БНР. По думите на Митов за архиви се заговаря още при основаването..

публикувано на 27.11.24 в 09:02