Паметникът на Свободата на връх Шипка се нуждае от стабилна консервационно-реставрационна намеса, категоричен е д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. В последните три години от музея работим за изработването на необходимите документи, за да бъде възложено изпълнението на този дълго чакан ремонт, който не е правен от близо 40 години, съобщи за БНР експертът.
В края на 2017 година става ясно, че Паметникът на Свободата на връх Шипка не е отразен на кадастралната карта. Налага се пълно заснемане на района. Следващата стъпка е издаването на Акт за публична държавна собственост, с какъвто паметникът не разполага от момента на своето построяване.
"Получихме Акта през 2018 година – уточнява д-р Чавдар Ангелов – и това ни развърза ръцете да стартираме дейностите. Изготвен е технически паспорт на обекта и задание за проектиране и предварително проучване на състоянието на паметника. Като първа крачка на този етап предстои възлагането на извършването на обследване и изработването на самия проект за реставрация и консервация."
"Паметникът е в тежко състояние, но конструктивно здрав – уточнява д-р Ангелов. – Основният проблем са материалите и тежките метеорологични условия в района на билото на Стара планина. Облицовъчният камък е водопропусклив и фугиращата смес е силно компрометирана с времето, а и не е била изпълнявана по съответните технологии. Голямата задача на проекта е да се спре именно проникването на влага в самия паметник."
Посетителите на паметника от май т.г. виждат временната предпазна ограда, която ограничава посещенията в определени зони. Дали ще бъде ограничен достъпът до него – изцяло или частично, ще бъде решено след обследването. Работи се усилено и основните затруднения не са толкова финансови, а ограниченото време за работа през годината. Температурните амплитуди са огромни, а през зимата дейностите са невъзможни.
Какво предстои за Паметника на Свободата на връх Шипка и кога ще бъде завършена реконструкцията и консервацията му – чуйте още в звуковия файл.
Все повече научни изследвания насочват вниманието към психичното здраве на жените след раждане и необходимостта от навременна и достъпна подкрепа. В предаването "Време за наука" бе представен иновативен проект – виртуален терапевт, създаден да помага на жени, страдащи от следродилна депресия. Една от създателките на платформата "Мамфидент",..
Софиянци често казват с ирония, че виждат какво дишат. Въпреки че проблемът със замърсяването на въздуха е национален, столицата се намира в центъра на дебата не само заради голямата концентрация на население, но и поради значителното потребление на енергийни ресурси. Около 30% от целия използван газ в България отива за осигуряване на парно и топла..
Фондация "Ела и ти" за пета поредна година покани хора с увреждания да изкачат Черни връх, водени от силата на общността. "Панти, шейни, усмивки" – така наричат събитието, защото за тях следите в снега са белег на споделените емоции, а усмивките – знак, че си част от нещо по-голямо. С помощта на доброволци и планински спасители участниците успяха..
На 20 февруари 2025 г. във Висшето училище по финанси и застраховане (ВУЗФ) се проведе тържествената церемония по връчването на Годишните награди за образование по икономика в средните училища за 2024 г. Събитието, което се организира за втора поредна година, има за цел да отличи и признае успехите на ученици, учители и директори, доказали своите..
В днешния свят финансовата грамотност е съществено умение, което трябва да бъде интегрирано в образованието. В рубриката "Темата на деня" експерти обсъдиха как личните финанси могат да станат част от знанията, които българските ученици получават в училище, и как представители на бизнеса могат да допринесат с личния си опит. Гости в ефира на "Нашият..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg