Театърът трябва да застане в цялата си стойност точно когато има страхове

Какво предлага театърът на своите зрители през новия сезон 2020-2021 в условията на пандемия. За страха – страх у актьорите от евентуални празни и ли полупразни зали, страх у зрителите, когато вместо с усмивка – на входа на театрите ги посрещат с термометър и дезинфектант.

Директорът на Театър "София" Ириней Константинов коментира  в "Нашият ден" идването на новия театрален сезон:

"Кашонът" на Клеман Мишел

"Тази пиеса отдавна седи в чекмеджето ми и все посягах към нея и отлагах във времето. Тя е написана много сръчно, написана е за забавление. Това е пиеса за това как едни млади хора могат много бързо да се преустройват – както битово, така и в отношенията по между си, в създаването на нови връзки. Т.е. бързото превключване, адекватно на динамиката на живота – направено в прекрасни ситуации, които будят смях у зрителите. Режисьорът Калин Ангелов успя с една хубава импровизация да се поднася този текст".

Оптимизмът на директора

"Преди няколко вечери бях на няколко представления, срещнах се и с колеги... картината ми се стори доста тъжна. Видях страх в очите на колегите, видях страх за работата, страх за това, че театърът може да се превърне в някакво маргинално изкуство, изчезващо, ненужно... видях страх от невъзможността актьорът да твори. Без да има срещите си с публиката, той просто вегетира, загива, той е инструмент, на който не се свири. И това е нещото, което притеснява цялото съсловие. Плюс, разбира се, финансово-икономическите параметри, които никак не са маловажни".

Възможните решения

"Всичко е свързано – държавата трябва да помогне на директори, директорите трябва да помогнат на театрите си. Това се отнася до държавните театри. Онази голяма част от съсловието, което е на свободна практика и което няма тези регулярни доходи и регулярни изяви, е в един нонсенс. Виждам, че колегите започват да търсят нови форми и възможности".

Има ли опасност от маргинализиране на изкуството

"Театърът трябва да застане в цялата си стойност, с цялата си позиция, с цялата си истинност точно в този момент, когато има тези страхове, когато има това напрежение. Да се появят картини, които да докажат, че има смисъл от това театърът да бъде жив".