Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Приказка за куклите с проф. Дойчина Синигерска

Снимка: БГНЕС

Изсъхнало кипарисово дърво, захванато с мустаците на кит, оформя глава с изразително лице. То говори с очи и с вежди, които се движат с помощта на лостче, а различни механизми се грижат за това куклата да заиграе като човек. Управляват я трима кукловоди, между които цари йерархия. Само най-главният сред тях може да покаже лицето си по време на представление. Тук българският куклен театър се доближава до японския Бунраку, който поставя началото си в Осака преди повече от 300 години.

Някъде по това време в делтата на Червената река във Виетнам се развива древното изкуство на водния куклен театър. В него куклите се подчиняват само на съпротивлението на водата. Те оживяват в нея и в нея разказват историята си. От 2014 година насам българският куклен театър умея да потапя зрителите и в тази атмосфера.

Проф. д.н. Дойчина СинигерскаАко се върнем още по-назад във времето и проследим пътя на родното куклено изкуство, ще минем през семейния театър на Прошек и ще стигнем чак до т.нар. „странстващи куклари“, които следвали популярна турска театрална традиция. Такъв е бил например Нено Кукладжията, който пътувал из страната и играел с кукли под съпровода на тамбура, пеене и фокуси.

Много може да се каже за историята на театъра с кукли, който поставя началото си от практиката на древните шамани да слагат маски на лицата си и да се превъплъщават в различни образи.

Част от тази история вече е и личната колекция от театрални кукли на проф. д.н. Дойчина Синигерска. Нейните уникати се оказаха изключително ценно допълнение за голямата историческа експозиция на българското куклено изкуство. Те са изработени в самото начало на ХХ век и включват ръкавични кукли, театър на сандъче и чингии. За колекцията си преподавателката по история на кукления театър, доайен в НАТФИЗ, получи почетна грамота от „Европейските дни на наследството 2020“.

Проф. Синигерска възприема куклите като един мост между хората. Според нея „необходимостта човек да чуе разнопосочни варианти на обяснението за действителността, която го заобикаля чрез мъртвия предмет, който оживява в момента и му дава отговори на някакви негови въпроси, които го вълнуват“, е причината куклите да продължават да будят любопитството у хората. Зрителят, смята преподавателката, не се интересува от това как се движи самата кукла, а от това какво има да му каже тя.

За историята на куклите, магията, която те пресъздават на театралната сцена и хората с голямо въображение, които се крият зад тях – чуйте от разговора с проф. Дойчина Синигерска във „Време и половина“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Случаят Йов" на Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в университетите в Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация.  Автор е на книгите:..

публикувано на 24.02.25 в 16:05
Боряна Маноилова и Атанас Петков

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка с премиера на сцената на Yalta Art Room

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room.  Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..

публикувано на 24.02.25 в 13:50

"Пеперуди на Еверест": Музикалното вдъхновение зад творческата трансформация на Рос Росин

Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..

обновено на 24.02.25 в 13:26
Илия Бешков  „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“, 1947 г.

Бай Ганьо и Константин Иречек: Диалог от миналото

В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..

обновено на 24.02.25 в 12:06
От спектакъла

Независимият театър с Василена Винченцо - Коломоец

Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...

публикувано на 24.02.25 в 12:00