Студентите от класа на проф. Ивайло Христов от 19.30 часа тази вечер (1 октомври) на Камерна сцена в НАТФИЗ ще преобърнат представите на зрителите за любовта. Така, както го прави и Ерик-Еманюел Шмит в романа си „Отровата на любовта“. Режисьор на едноименната адаптация е Мартин Киселов.
Мултимедийният спектакъл му проследява последната учебна година на четири ученички, които се сблъскват с познатото чувство под различни форми. В постановката се появява и момче, което идва само за да обърне всичко надолу с главата.
„Всъщност в нея се открива, че в любовта има страшно много горчилка и страшно много парадоксално и противоречиво нещо, което човек, за да порасне, трябва да мине през него. Така че тя един вид е пиеса за порастването, но освен това и за отиване отвъд клишетата за любовта, които всеки, който е обичал повече от два дни знае, че трябва да преодолее“, каза във „Време и половина“ режисьорът Мартин Киселов.
Според него любовта е от онези вечни теми, които непрекъснато дъвчем, но рядко разглеждаме надълбоко и насериозно. Представлението, както и самият роман на Шмит, който по думи на Мартин Киселов е един от най-големите майстори на словото в днешно време, се опитват да направят именно това – да навлезнат надълбоко в любовта, но чрез известна доза хумор.
Мартин Киселов вярва, че социалната функция на театъра е да разглежда темите в дълбочина и да замисля зрителя. Дори и да не доведе до промяна, важното е да повдигне въпроси. Той е на мнение, че в живия контакт, който театърът ни дава, ние имаме реален шанс да провокираме мисълта си и с уважение да се отнесем към различната гледна точка. Хуморът е задължителен, но забавлението трябва да има предел.
„Съвременната ни култура накланя баланса към лесното“, смята Киселов, затова и социалните мрежи водят до когнитивен дисонас. „Отровата на любовта“ изследва и този проблем. Голяма част от комуникацията в постановката преминава под формата на чатове.
„Комуникацията, която трябва да се случи в едно общество, вече няма начин да стане лично. Народът принципно е изнесъл комуникацията си в интернет“, твърди театралният режисьор. И допълва:
„В театъра няма начин да продължаваме да се държим сякаш разговорите ни стават само в реалистични физически пространства. Това е промяна, която върви от доста десетилетия насам и в България включително имаме много изразени добри режисьори, работещи в тази посока.“
За Мартин Киселов обаче „преходът от това да разказваме за същество, съществуващо само във физическия свят към това да разказваме за същество, съществуващо във виртуален и физически свят, в т.нар. смесена реалност“, липсва. Той смята, че вече е немислимо театърът да не се занимава с виртуалното и неговите ефекти върху реалното, защото това би означавало „отказ да разказваме за света, в който живеем“.
Киселов изследва именно това в докторантурата си, която следва в НАТФИЗ, където и преподава. Той е завършил журналистика в СУ, европейски науки в университета Карнеги Мелън в Питсбърг, САЩ, а накрая и филмова и телевизионна режисура в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Сега работи като драматургичен консултант, пише сценарии и поставя в театъра. Отказва да прави само едно нещо, тъй като има много интереси.
Режисьорът твърди, че ние сами си правим влюбването и изграждаме реалността си върху него. По същия начин работи и виртуалният свят, който, макар да е невидим за нас, оказва сериозен ефект върху съзнанието ни и начина ни на живот.
Този паралел между реалното и виртуално, между любовта и последиците от нея можете да видите в премиерния мултимедиен спектакъл „Отровата на любовта“, който ще се играе и утре (2 октомври). Отново в НАТФИЗ и отново от 19.30 часа. В звуковия файл пък можете да чуете още от Мартин Киселов.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg