Как би се отразило въвеждането в Европейския съюз на минимална работна заплата за всички държави-членки, както поиска Урсула фон дер Лайен в първия си доклад за състоянието на Съюза? Председателят на Комисията подчертава, че всички трябва да имат достъп до минимално възнаграждение: "Аз съм силен поддръжник на колективното договаряне и предложението ще съдържа в пълна степен националните компетенции и традиции." Какво ще бъде отражението на такова възможно решение върху конкурентоспособността на икономиките и върху производителността на труда? Каква може да бъде новата мотивация за работника, ако той знае, че минимумът е осигурен за всички?
Трудно е това начинание, бе коментарът на преподавателя главен асистент Моника Моралийска в ефира на "Нашият ден". Евродепутатите трябва да приемат законова рамка, която да регулира отношенията работодател – работници, но няма как да има една-единствена мярка за минимална заплата за всички държави-членки, каза в ефира евродепутатът Андрей Ковачев.
Д-р Моника Моралийска, главен асистент в Катедра Международни икономически отношения УНСС, смята, че този призив на Урсула фон дер Лайен да се вземат мерки на територията на всяка страна от ЕС да се гарантира минимално работно възнаграждение за осигуряване на достоен живот, е важен заради риска от бедност и социално изключване:
"За съжаление в ЕС, въпреки че тенденциите бяха положителни преди коронакризата, голям дял от населението на ЕС е в категорията на риск от бедност и социално изключване, голям дял имат и т.нар. "работещи бедни" – 1 от 6 европейци, има и още по надолу в скалата – едва свързвакщи двата края... ЕК по принцип няма правомощия да се меси и да определя минималната заплата и много работодателски организации реагираха остро. Но ЕК има компетенциите да работи за икономическо развитие и за сближаване. Комисията направи на два етапа обществено обсъждане между социалните партньори, при което се установи, че има нужда да се намеси с някаква инициатива в тази област. Второто обсъждане е за това какъв да бъде този инструмент, така че хем да защити работещите, хем да не се нарушат балансът и диалогът между социалните партньори в една държава.
Чуйте още подробности в звуковия файл.
Андрей Ковачев, зам.-председател на групата на ЕНП, коментира темата в "Нашият ден":
"Социалната пазарна икономика категорично не е лява идея и работещите имат право на справедливо възнаграждения, което осигурява достоен стандарт на живот. Цялата пазарна икономика още от времето на Бисмарк не е нещо, свързано с леви идеи. Комисията ще предостави законодателно предложение за подкрепа на държавите-членки, с цел създаване на рамка за минимални работни заплати. Всички трябва да имат достъп до минимално възнаграждение чрез колективни трудови договори или чрез законоустановени работни заплати, които са на национално ниво. Много държави-членки вече имат такава рамка. Минималната работна заплата е ефективен инструмент и е време този инструмент да бъде използван във всички страни на ЕС, но няма как да има една-единствена минимална работна заплата, приложима за всички.
Андрей Ковачев очаква в следващите месеци ЕК да излезе със законодателно предложение, което да бъде разглеждано от ЕП и от Съвета и да се даде рамката, без да се изземват правомощията на всяко правителство, на социалните партньори във всяка страна-членка на ЕС, които да разработят методологията и нивата на движение на тази минимална работна заплата.
Чуйте повече в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
