Археологически находки на Свищовската крепост показват блясъка на Второто българско царство

Първите археологически находки на Свищовската крепост показват блясъка на Второто българско царство. Това казва пред БТА проф. Николай Овчаров, ръководител на разкопките, посветени на 625-годишнината от героичната смърт на цар Иван Шишман и гибелта на последните му две крепости – Никопол и Свищов. Разкрито е и името на последния войвода на Шишман и комендант на Свищовската крепост – Алдимир "Желязната ръка", бранил града до последно.

Годишнината

На 3 юни преди 625 години цар Иван Шишман е обезглавен от султан Баязид пред портите на последната си столица – дунавския град Никопол, припомня Овчаров. След като през 1393 г. е превзета бляскавата престолнина на Второто българско царство Търновград, още две години храбрият български владетел се съпротивява на османските нашественици, макар да притежава само Никопол и още три крайдунавски града, както и незначителна територия около тях. Един от тях е Свищов, чиято вътрешна крепост е запазена много добре след драматичните събития, случили се през вековете край нея.

Началото на разкопките

През 2019 г. започнахме разкопки там, подпомагани от Община Свищов, разказва Овчаров. Още тогава са открити десетки находки, свидетелстващи за разцвета на този важен град на Второто българско царство. От средновековните документи е известно, че той е една от крепостите, които се бранят до последна капка кръв срещу турските завоеватели. Османският хронист Мехмед Нешри е силно впечатлен и разказва, че неговият комендант не им се подчинил: "Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да правят – отворили вратата и се покорили".

Войводите на Шишман

Откриването наскоро на неизвестни важни писма на цар Иван Шишман от последните месеци на живота му дават имената на двама от тримата коменданти на оцелелите му крепости през последните две години от съществуването на Търновското царство. Без съмнение, единият от тях е бил командирът на гарнизона в Свищов, който е бил втория по големина град след Никопол, посочва Овчаров. По думите му, с голяма степен на  сигурност може да се твърди, че името му е било Алдимир. Последният е бил от кумански произход, каквито са били много български боляри през 14-и век. Името му се превежда като "Желязната ръка" и той напълно отговарял на него със своите енергични действия.

Героизмът на Алдимир

Притиснат от турците, но не загубил своя боен дух, цар Иван Шишман направил още един, последен опит за съпротива, разказва Овчаров. През зимата на 1395 г. той пише до своя военачалник в Свищов заповед: "Господинът Търновски ти заповядва на тебе, Алдимире. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да дойдат тук с командирите си в Никопол по заповед на Господството ми!". А тези войски са му необходими, за да продължи битката срещу нашествениците, като подпомогне своя верен съюзник, влашкия воевода Мирчо. В крайна сметка, сражението с мюсюлманите е проиграно, а Иван Шишман губи главата си. Вероятно същата участ е сполетяла Алдимир, както и другият споменат в последните писма командир – Баул. Пада Никопол, а с него и другите три свободни български града, сред които и Свищов. Чак до 19-и век той е превърнат в турска крепост.

Очакванията на археолозите

Днес се надяваме да разкрием облика на средновековната българска твърдина Свищов, оказала толкова силна съпротива на османските завоеватели, допълва Овчаров. През миналия сезон вече бяха открити монети на цар Иван Шишман. Още през първия ден на тазгодишните разкопки попаднахме на прекрасна находка. Това е пахар – голяма чаша за пиене на вино, украсена в най-добрия стил на търновската художествена керамика. На столчето има две дупки за окачване, което подсказва, че тя е висяла на колана на някой от българските боляри, каквато е била традицията по онова време. До септември-октомври 2020 г. трябва на всяка цена да завършим разкриването на героичния замък на Свищовската крепост, подчертава Овчаров. Той се намира буквално в центъра на днешния град и община Свищов разработва проект за неговата реставрация и превръщане в място за поклонение на всички българи. А ние, археолозите, се надяваме да открием нови неизвестни страници от най-драматичната епоха в българската история, завършва археологът.