Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Венелин Терзиев

Нужни ли са промени в трудовото законодателство

проф. д-р Венелин Терзиев
Снимка: esearchgate.net

Състоянието на българската икономика в последно време се променя динамично, като пряко и непосредствено влияние оказват както процесите, свързани с пандемичната обстановка, така и съпътстващите политически процеси. Най-чувствителната част са протичащите социални процеси, както и тези, пряко засягащи безработицата и заетостта. 

Проф. д-р Венелин Терзиев коментира в "Законът и Темида":

"Безспорно в последните месеци състоянието на безработица и заетостта динамично се променят в България. Статистическите данни показват увеличаване на коефициента на безработицата и чувствително нарастване на абсолютния брой на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда. В края на юли те са с 50 000 повече спрямо същия период през 2019 г. Най-важното е, че ситуацията – социална, икономическа и политическа – е коренно и драстично различна. Двата периода са несравними. За съжаление, заедно с процесите на пандемичната криза, протичат и иконмически процеси с негативен знак. Това оказва влияние върху динамиката на заетостта и на безработицата. Това говори за процес, който тепърва предстои в зимните месеци."

Каква е перспективата в тази връзка. Трудовото законодателство – Закона за насърчаване на заетостта и Кодекса за социално осигуряване са твърде често променяни. Сега нуждаем ли се от промяна в тази посока?

"За съжаление или за радост, в последните повече от 20 години и двата закона са доста често променяни. Това се налага от обстоятелствата на промяна на икономическата и политическата ситуация у нас. Проблемът е това, че първичният пазар на труда – реалната икономика – в някои региони е доста оскъден (твърде малко са работните места), а вторичният пазар представлява тези, които са финансирани от държавата и от общините."

Какъв инструментариум и какви механизми трябва да се приложат след спешните мерки, които бяха предприети в тази посока?

"Безспорно се наложи българското правителство да предприеме комплекс от мерки, които да подпомогнат работодателите да запазят заетостта. За съжаление, в част от браншовете и отраслите на нашата икономика безработицата достигна 80-90%. В туристическия бранш, ресторантьорството и хотелиерството бяха затворени изцяло дейностите и мерките, популярно наречени 60-40, не успяха да подпомогнат тези дейности. Двете са групите инструменти, на които може да разчита правителството в провежданите социални политики: Едната е е комплекс от конструктивни мерки, т.е. обезщетенията, които биха могли да получат онези, които остават без работа в следствие на тази криза, или да бъдат подпомогнати с парични средства, за да започнат някаква дейност или да останат на работа. 

Активните политики

Трябва конкретно и точно да се прецизира един документ, наречен Национален план за действие по заетостта, където да се дефинират инструменти и мерки, които да подпомогнат секторите и безнес средата там, където е най-необходимо, и да се пренасочи финансов ресурс, който да е драстично по-голям от предвидения през тази година."

Какво трябва да променяме в тази нормативна база, уреждаща обществените отношения в сферата на заетостта и безработицата?

"Обществото е доста чувствително към всички промени в тази социална среда. Мисля, че към този момент промяна на законовата уредба, поднормативната уредба не би следвало да променяме, а по-скоро да прецизираме дейностите, които ще осъществяваме в Националния план за действие по заетостта."

Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12