Между психическите разстройства на Европа и спонтанните решения на Азия – какви са причините за отнемане на собствения живот в различни региони на света? Има ли самоубийството своя география? Вече близо 1 милион души слагат край на живота си в световен мащаб. Прогнозите на СЗО са, че броят им по-скоро ще расте. Може ли да се търси основание за усещането за безсмислие на живота по географски принцип?
В Световния ден за превенция на самоубийствата Мимоза Димитрова от асоциация „Българско психоаналитично пространство“, която работи с хора от различни раси и култури, коментира в "Нашият ден".
"Да сложиш край на живота си е много комплексно решение. Може би има някаква география на самоубийствата, но на нея не трябва да гледаме като на причина, т.е. че има причинно-следстведствена връзка между решението да сложиш край на живота си и акта да се самоубиеш и между географията, защото между тях винаги стои едно човешко същество, един субект. По-скоро да се вгледаме в човешкото същество и в тези около него, които имат значение."
Мимоза Димитрова даде пример със свой пациент от Близкия изток с поредица от опити за самоубийство, който казва, че това е политически мотивирано, започнало в юношеството, когато той е разбрал трагичната съдба и история, която има неговият собствен народ, неговият етнос и как той е бил поставян винаги на мястото на тези, които трябва да бъдат потискани и унищожавани. Даде пример и с житейския край на писателя Примо Леви.
"Много често трябва да търсим в личната история през поколенията. И често трябва да търсим истории на загуби, които не са били преработени, не са били мислени, говорени, разказвани, а са били капсулирани" – казва психоложката.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg