75 години от края на Втората световна война – следствия и последствия

Календарът на човечеството отбелязва в днешния ден 75 години от края на Втората световна война. През 1945 г. на тази дата се подписва Акт за безусловна капитулация на Япония, с което се ознаменува окончателният край на войната. На този ден на флагманския линеен кораб „Мисури” в Токийския залив е подписан „Акт за безусловна капитулация на Япония”. Подписи под документа полагат от страна на Япония външният министър М. Сигемицу и началникът на Генералния щаб генерал Й. Умедзу, американският армейски генерал Д. Макартър, адмиралът от британския флот Б. Фрейзър и съветският генерал-лейтенант К. Деревянко.

България и светът след края на Втората световна война и какви са войните и въстанията на 2020, коментират в "Нашият ден" историкът и председател на ДА „Архиви“ доц. Михаил Груев, икономистът проф. Динко Динков и политологът Христо Анастасов.

Доц. Михаил Груев подчерта, че отбелязваме годишнина от една забележителна дата:

"Датата е удобен повод за равносметка на случилото се през ХХ век и през първите 2 десетилетия на ХХI век. Един век на войни, въстания и революция, на глобални и социални сътресения, които са донесли много разруха, но те донесоха и огромен технически прогрес. 75 години след края на войната ние сме свидетели на най-дълго продължилия мирен период в историята на човечеството."

2020 г. е като че ли граница на този, да го наречем "безметежен период" от историята на човечеството. "Ние сме връхлетени от най-голямата пандемия след испанската болест, връхлетени сме от вълна от тероризъм, която през последните две десетилетия определя световната динамика на събитията. Все явления, които бележат тревожните симптоми на края на този безметежен период в човешката история." 

Проф. Динко Динков коментира икономическия модел на следвоенния свят:

"Имаме добър повод да осмислим периода и процесите след Втората световна война. Това е най-унищожителната война в историята на човечеството. Тя даде и възможности и беше императив за преосмисляне на много неща. Втората световна война роди принципно нови заплахи за сигурността, нови средства за унищожение, особено ядреното оръжие, нови средства за пренасяне на огромни разстояния на средствата за разрушение. Без съмнение, в хода и в края на войната, с особената роля на съюзниците от Антихитлеристката коалиция, беше скроена принципно нова международна система – своеобразно отрицание на Версайската система, оформена след Първата световна война. Светът на практика беше разделен на две части и това придаде много особености в процесите в световен мащаб – в условията на съперничество, противоборство между две взаимно отричащи се и политически, и стопански системи. В продължение на половин век се утвърди една двуполюсна система на международни отношения с два центъра на сила, която лиши човечеството от възможностите, които бяха разкрити след края на войната."

Проф. Динков коментира икономическия модел:

"Още в края на ХХ век се разпадна този модел, зададен в условието на съперничество между две суперсили и два лагера. Ние сме свидетели на един преход, на сериозни трансформации, които дадоха шансове за налагане на нови парадигми за организиране на обществения живот. Това условно започна с края на Студената война. Някак се прие, че е сложен край на това особено състояние. Доминираше, най-общо, неолиберализмът, който трябваше да осигури премахване на препятствията за по-рационално използване на ресурсите, на свободно движение на стоки, капитали и хора."

Според проф. Динков сега наблюдаваме развихряне на национални и други егоизми, които поставят под съмнение дългогодишните безспорни, като основа за обществения живот, парадигми. "Появява се остра потребност от преосмисляне на досегашните норми, императиви за развитие на човечеството. Неизбежно ставаме свидетели на остри концептуални сблъсъци в съвременния свят." Той даде за пример ООН, ЕС, световни търговски организации, Брекзит и други неочаквани кризи...

Политологът Христо Анастасов коментира България и света, войните и въстанията след края на Втората световна война:

"Искам да напомня за четири въстания. Двете успешни въстания са това в Прага след 17 ноември 1989 г. и това в Киев от ноември 2013 г. Те са различни – едното е символ за мирна революция, съборила тоталитарен режим, другото за не толкова мирна революция, осигурила независимостта на Украйна. И двете революции започват като мирни протести, и двете са предизвикани да се превърнат във всенародни въстания от репресията на държавния апарат. По-интересни са двете неуспешни революции – едната е в Будапеща от октомври 1956 г., другата е Берлинската от 1953 г. И двете започват като демонстрации срещу изключително голямата тоталитарна репресия със съветско участие и в двете страни – и в Унгария, и в Източна Германия – и двете предизвикват реакция, която е мирни демонстрации. Тази в Унгария се превръща в немирна след първоначалния опит на сталинисткия режим да смаже въстанието и завършва с много кръв и бежанци към Австрия. А работническото антикомунистическо въстание в Източна Германия, получило и общонационална подкрепа, е потушено със съветски танкове, много убити... и става част от идентичността на двете държави."

Анастасов акцентира за хората в свободни държави, които са излезли, за да покажат, че са съпричастни с борбата на беларуския народ. Напомни и за живата верига от хора 35 км в Литва, подобна на живата верига през всичките балтийски страни от 1990-1991 г. 

Анастасов смята, че в днешните обстоятелства в България "определението "Велико народно въстание" на протестиращите вече 56 ден българи е израз, катарзисен, на избухването на дълго потискано нетърпение да се преустанови този режим на лицемерие, корупция и задух в българския политически и икономически похлупак, под който живее България. България от 2020 г. живее в неизживяния или проваления преход. Поредните млади хора са на улицата, искайки България да бъде една нормална европейска страна."

Анастасов обобщи, че българският народ никога не е имал волята и силата да извоюва на един път това, което много други страни, излезли от тоталитарните режими, направиха в Европа.