При конфликтни ситуации, когато адреналинът ни се повишава, мозъкът ни дава една от двете възможности – да нападаме или да бягаме. Тази реакция е присъща и на хората, и на животните. От друга страна, в хода на еволюцията хомо сапиенс се оказва господстващият вид на нашата планета заради умението да си сътрудничим помежду си, според редица изследователи, в това число Ювал Ноа Харари.
Нека сега, "въоръжени с това познание", разгледаме случката от 17 август, когато автомобил с пътуващи вътре деца се вряза в протестиращите, затворили малко преди това столичния булевард "Ситняково". Ситуацията не е еднозначна. В тази колизия имаше сблъсък на права и сблъсък на ценности, катастрофа на здравия инстинкт и разнопосочни опити за овладяване на ситуацията.
Случката може да се разглежда като казус и като притча. Напомня философските дебати за трамвая, над който губим контрол и можем да избираме кого да спасим и кого да погубим. Тя отправи множество нееднозначни послания и раздели за пореден път общественото мнение.
"Сблъскаха се права – правото на протест и правото на свободно придвижване, написа психологът Христина Богданова във Фейсбук страницата си. Всяко едно от тези права е еднакво значимо – няма по-по-най-валидно право, просто това са различни права. И когато се сблъскат права, се получава конфликт; както се случи онази вечер. И когато се стигне до конфликт, то здравият разум предполага да се потърси решение на този конфликт – ако не може да се избегне, то поне да се намери възможно най-бързо, възможно най-адекватно и приемливо за страните решение. И да се ограничат рисковете пред участващите в него."
Богданова разглежда ситуацията от психологическата гледна точка: какво ни казва тя за начина, по който оценяваме реалността? Какво правим в ситуации като днешната, когато губим ориентири и усет за посоката? Дали връщането към най-високия идеал би могло да бъде репер и да ни даде способност да се ориентираме, запазвайки крехката човешка тъкан в отношенията помежду си?
Чуйте разговора на Мария Мира Христова с Христина Богданова.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
