Благодарение на международния музикален обмен на Еврорадио „Неделен следобед“ ще ви отведе на фестивала „Шопен и неговата Европа“ във Варшава.
На 24 август миналата година във Варшава е била представена операта „Корсарят“ на Джузепе Верди. Под диригентството на Фабио Бионди, с участието на неговия ансамбъл „Еуропа галанте“, оперния и филхармоничен хор на театър „Виелки“.
Действащите лица и изпълнителите:
• Корадо – Матеус Помпеу, тенор
• Медора – Илона Матарадзе, сопран
• Гулнара – Карен Гардеазабал, сопран
• Саид – Алексей Богданов, баритон
• Джовани – Матеуш Стачура, бас
• Селим, Евнух, Роб – Павел Чичонски
Операта е създадена по либрето на Франческо Пиаве по едноименната поема на Джордж Байрон издадена през 1814 г. Освен Верди прочутата поема става основа и за балет със същото име създаден от Адолф Адам.
Премиерата на вердиевата опера е на 25 октомври 1848 г. в Триест. Днес този театър носи името на Верди. Следващите постановки са само няколко в Италия – през 1852 се играе в Милано и Торино, а през 1853 в Модена, Новара, Венеция и Верчели. След това операта е забравена за повече от век. През 1963 г. Франко Ферара я представя в концертно изпълнение в двора на Двореца на дожите във Венеция в рамките на „Венецианските музикални празници“. Следваща постановка има в Сан Ремо през 1980 г. с диригент Маурицио Риналди.
През 20 век операта е представена за първи път в Лондон през 1966, а след това в САЩ през 1981 г. По време на фестивала Верди в Сан Диего през 1982 г. в постановката на „Корсарят“ участват Розалинд Плаурайт и Джун Андерсън. Играе се и през 2008 в Парма на фестивала „Верди“. Има и няколко концертни изпълнения – в Барселона и Лондон през 1996 г., като Корадо е Хосе Кура. Изпълнява се в Ню Йорк и Вашингтон съответно през 2004 и 2014 г. През 2018 г. операта има нова продукция във Валенсия. Миналата година фестивалът „Шопен и неговата Европа“ поднесе представлението, което ще звучи от 14.30 часа на 23 август по програма „Христо Ботев“.
Бразилският тенор Матеус Помпеу вече е пял в най-големите театри в родината си. Кариерата му в Европа започва през 2017 г. със специализация във Валенсия и работа под ръководството на Давиде Ливърмор и Пласидо Доминго. Там се запознава с диригента Фабио Бионди, който го включва в няколко от проектите си. На фестивала във Варшава е пял и в операта „Халка“ на Монюшко. Канят го за спектакли в Хамбург за „Завръщането на Одисей в родината“ във Валенсия. До сега репертоарът му не е много голям и включва „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Кармен“ на Бизе, „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, Бепе в „Палячи“ на Леонкавало и др.
Илона Матарадзе е родена в Грузия. Учи в Москва. Завършва консерваторията там, а след това прави майсторски класове Германия, Франция, Испания. Работи в студиото на Пласидо Доминго във Валенсия. Имала е ангажименти в Тел Авив, в Пезаро, Ливорно, Лука, Пиза. В репертоара ѝ са партиите на Мими, Джилда, Дездемона, Микаела, Адина и др.
Карен Гардеазабл е мексиканка. Завършва консерватория в Мексико сити, специализира при Денис Д`Нийл в Уелс, както и в Италия. Участва в майсторски класове на Франсиско Арайза, Грегори Кунде, Давиде Ливермор, както и в центъра на Доминго във Валенсия, където дебютира като Адина от „Любовен еликсир“ на Доницети.
Алексей Богданов е роден в Одеса, но през 1992 г. родителите му се установяват в Сан Франциско. Професионалния си дебют прави през 2008 г. в „Троилус и Кресида“ на Уилям Уортън. Учил е в университета в Индиана, в Санта Крус, бил е стипендиант в програмата на Доминго в операта във Вашингтон. Имал е ангажименти в театрите в Атланта, Вашингтон, в Канада където прави Евгений Онегин. В репертоара му са още Ескамилио, Шарплес, Скарпия, Шчелкалов от „Борис Годунов“, Лионел от „Орлеанската Дева“, Дон Жуан, Гулиелмо и Фигаро на Моцарт, Белкоре, както и четирите басови роли в „Хофманови разкази“.
Има интерес и към ораториалната музика. Изпълнил е „Месия“ на Хендел, Реквиемите на Моцарт, Форе и Дюлюфле, „Те Деум“ на Дворжак, „Глаголическата меса“ на Яначек.
Съдържание на операта „Корсарят“ на Джузепе Верди
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg