„Пакетче желирани бонбони“ – романтична история за възможната любов

„Пакетче желирани бонбони“ е български роман, литературен дебют за Татяна Гишина. В духа на издателската линия на „Егмонт“, посветена на съвременните любовни романи, това е история за любовта – ограничаващата, предсказуемата, с която по-скоро се примиряваме, и другата – почти невъзможната, но споделената, която срещаме съвсем случайно из улиците на любимия Пловдив.

Автор на оригиналната корица на романа е художникът Стоян Атанасов, а с ръкописа на този роман Татяна преминава майсторски клас по творческо писане с писателката Ина Вълчанова – доскорошна колежка в програма „Христо Ботев“.

Дея е тридесет и две годишна жена, която има всичко – успешна кариера и завидни финансови възможности, мъж, който я обича, живот, за който е мечтала. В този живот няма място за излишни въпроси, за излишни чувства и спомени. Но едно телефонно обаждане преобръща всичко. Връща я назад в детството и изравя болка и тайни, дълбоко скрити от годините и вината.

Пламен е увлечен в рутинния ритъм на мъж, който може да бъде определен като средностатистически българин. Но дори познатата до болка рутина крие в себе си изненадващи обрати.

Почти всички герои в романа ще трябва да напуснат зоните си на комфорт, за да опознаят по-добре свободата, щастието и самите себе си.

Историята на Дея и Пламен от романа „Пакетче желирани бонбони“ нашепва на читателите, че независимо от хаотичната динамика на ежедневието ни, вероятно там, под звездите за всекиго има някой, който е специално предопределен за него, а понякога предопределени са и закъснелите срещи.

Татяна Гишина е психолог, който мечтае да поспори с Юнг, и магистър по бизнес комуникации и интроверт. Живее в Пловдив, но душата ѝ обикаля из онези кътчета по света, където познават тайната на хубавото вино. Може да прекара дни наред в компанията единствено на любимите си книги. Открива любовта към писането в първи клас, за да я изостави за дълго. Докато се върне към нея в правилния момент с първия си роман „Пакетче желирани бонбони“, за който Татяна споделя:

„Посланието на романа е винаги да слушаме сърцето си и да не робуваме на рамки и стереотипи, наложени от обществото, и когато нещо хубаво ни се случи, да му позволим да бъде. Да се радваме на възможността да обичаме, да даваме любов и да получаваме любов. Поне веднъж да се усъмним а в заобикалящия ни свят, който ни кара да мислим по един или по друг начин и ни внушава, че в живота за всичко има точни формули. Че любовта е подреденост, уют и рамкиран от обществото план, и затова любовта не наранява.

Всъщност единствено тази любов си струва – онази, която идва, за да счупи фалшивите огледала и изкривени отражения, за да те накара да излезеш от зоната на комфорт и поемеш риска. Любов, която има вкус на желирани бонбони и носи усещане за детските ни боси разходки по тревата.“