"Първата цел на протеста беше разбуждането на гражданското общество в България и тази цел вече е постигната, каза в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев по повод продължаващите вече 37 дни граждански протести у нас.
Втората цел беше да спрем с тази безсмислена реторика за връщането на комунизма, който щял отново да ни завладее. Комунизмът е мъртъв. Безвъзвратно мъртъв.
Време е да спрем да гледаме назад и най-сетне да погледнем напред и това ще се види на следващите избори, когато и да са те."
Преподаватели от Софийския университет, Нов Български университет, УАСГ и други университети из цялата страна настояха в отворено писмо за оставка на правителството и главния прокурор. Учените от БАН също излязоха с петиция с настояване за оставка.
Проф. Каприев е убеден в необходимостта от лично ангажиране и присъствие на протеста, от твърдо заявена и следвана позиция, независимо от това дали властта я чува, нещо, което до момента не е правила.
"Не твърдя, че в момента сме в диктатура, в някакъв тип комунистически режим, но твърдя, че сме в османски режим, в който политическото и личното се е слели до неузнаваемост, като ръководещ мотив е личното.
Имаме форма, която по общите си характеристики изглежда демократична, но всъщност не е, напомням, че по демократичен начин в Европа са идвали тежки диктаторски режими като националсоциалистическия например.
За какво настоява протестът – смяна на лицата или смяна на формата на управление?
"Става дума за отстраняване на хората, опорочили демократичния политически живот в България и предупреждение към всеки следващ, че ако опита да прави същото, ще получи същото.
Колкото до лицата и как би трябвало да изглеждат – демократично и европейски. Сегашните не изглеждат така – те изглеждат демодирано и османски.
Трябва да дойдат политици, които разбират от политика, а не от кражба. Такива, които знаят, че клиентелизмът е зараза, а не модел на управление."
Колкото до традиционния въпрос за посланието, което иска да отправи към слушателите, проф. Каприев бе категоричен: "Да променят отношението си към науката от този момент. Повече от 10 години се внушава едно, че науката е безсмислено занимание и че колкото си по-невеж и неграмотен, толкова по-сигурен е социалният ти успех"
Чуйте целия разговор с проф. Георги Каприев.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg