"Клишето казва, че на годишнина се прави равносметка, но с годините всеки рожден ден носи все повече неудовлетвореност. Защото такава е природата на човека, че винаги смята, че не е направил най-важното, което трябва в тоя живот. А за съжаление, възможностите намаляват." Това каза културологът и философ, директор на Института за изследване на близкото минало и бивш министър на културата проф. Ивайло Знеполски, гост в рубриката „Главен герой“ на "Нашият ден". Днес той навършва на 80 години.
Интелектуалецът коментира общественото недоволство, протестите и блокадите на кръстовища:
"Опитът ми през годините ме е накарал да бъда крайно недоверчив към силовите действия, към активизма, към крайностите. Заставам изцяло зад мисълта на големия теоретик на демокрацията Реймон-Клод-Фердинан Арон, че "Демокрацията е законност, но само със законност тя не може да функционира". Този ензим, който е необходим, за да се задейства законността, е да имаш чувството за компромис. Т.е. без да се говори, без да се търсят общи решения, които задоволяват всички, не е възможна никаква промяна. Революционната промяна винаги води до нещо още по-лошо. Големият разговор, който не провежда нашето общество в този момент, е за състоянието на демокрацията, тъй като изграждането ѝ с голямо закъснение у нас съвпадна с кризисни процеси в развитите демокрации. Светът навлезе в нещо, което теоретиците наричат "посттоталитарна демокрация" – в смисъла на едно радикално отблъскване от тоталитарния модел. Отвращението от тоталитарната практика води до едно силно фрагментиране на обществото, изчезване на общия живот. Съвременната демокрация е странно явление, в което има крайни индивидуалисти и хора, които искат държавата да им реши всички проблеми, частният проблем се афишира. Разбира се, ние имаме и свои български нюанси."
Проф. Знеполски е категоричен, че е належаща важна промяна, но тя не може да стане по революционен път. Той смята, че е необходимо обновяване на политическата класа, трябва да влязат повече цивилизация, повече познание за модерния свят, а не интуитивно действие и популизъм.
"В момента ние наблюдаваме един хаос, който се състои от частично безсилие на управлението и страх да действа, арогантност на малки организирани групи и наличието на широки и млади слоеве, които искат някаква цивилизационна промяна, но не виждат нито субекта на тая промяна, нито самите те са в състояние още да направят нещо. Това е много опасна ситуация. Ако погледнем исторически, винаги малките активни организирани групи са водили до големи беди – това са и първите нацистки групи, и болшевиките. Същото така изгубването на политическото – изчезването на границата между системни и несистемни партии... Аз се надявам, че все пак ще има някаква мъдрост у хората, за да се преодолее този хаос."
Какво се случи с интелигенцията в България
"За съжаление, редица особености на нашето развитие поставиха интелигенцията в социална изолация. В момента на промяната интелигенцията трябваше да заеме позиция, тя изцяло застана зад новите демократични формации. За съжаление нашият политически живот взе силен превес над интелектуалния живот. За да стане промяната, интелигенцията трябваше да се превърне в партийна интелигенция. Пред мен самия е стоял този въпрос. Интелектуалният дебат за ценностите беше подменен от дебата кого подкрепяш и къде ти е мястото в очертания фронт."
Проф. Знеполски пожела "мирни и плодотворни години на всички, които са около нас, тъй като възрастта се усеща по-лека, когато има щастие и добруване около теб" и отправи послание: "Нека да мислим малко повече, преди да говорим, нека да бъдем толерантни към другия, да се поставяме в неговата ситуация, нека искаме нещата да бъдат по-добри и да работим за това."
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg