Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радой Ралин през центрофугата на времето

Кин Стоянов: Гражданите не трябва да са отровни, трябва да са гневни

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

Познат и популярен като неудобния сатирик, винаги остър към недъзите на властта, честен, обществено и естетически непримирим – такъв остава Радой в народната памет. Защото са много творците с литературна аура, но големият творец е и голям гражданин. Нещо, което в днешния ден е наистина ценно и особено актуално. Той си отива от този свят на 21 юли 2004 г. 

Какво би казал днес покойният поет и сатирик Радой Ралин за протестите и за гражданското общество, ако беше жив? Отговор на този въпрос се опитва да даде в "Нашият ден" синът на поета Кин Стоянов. 

"Слушайки го днес отново, си спомняме някои неща. Като че ли всичко ни завърта в една центрофуга на времето, която все ни връща в изходната позиция, въпреки че през тези 30 години човечеството направи огромни промени не само в технологичното си развитие, но и в социалното и менталното си развитие. Неговите думи сякаш продължават да звучат с една много тъжна актуалност", коментира Кин Стоянов и сподели своята теория, че в България имаме трайно двупартиен модел – Партията на лапачите и Партията на зяпачите – и така се редуват 30 години в това перпетуум-мобиле.

Кин Стоянов определи сегашните протести, като "изпълнени с хора, при който моралният, политическият гняв е твърде голям" и изрази надежда, че те ще запазят този гняв, защото той ще им трябва задълго. "Защото няма как изведнъж с вълшебна пръчица, когато и да са изборите, ние да се снабдим с някакви управленци, които да отговорят на идеалите на Васил Левски за чиста и свята република. Гражданите не трябва да са отровни, трябва да са гневни. И този граждански гняв трябва да бъде най-сигурната гаранция за превъзпитаване на хората, които управляват и ще управляват България."

"В нощта между 20 и 21 юли преди 16 години Свети Илия отведе душата на баща ми в Божието Царство на пророците и поетите. Надявам се днес младите хора от протестните площади в цяла България да чуят и превърнат в свое верую това стихотворение на Радой Ралин:

Молитва

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
1967

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов, роден на 22.04.1923 в Сливен, починал на 21.07.2004 в София). Правнук на Таньо войвода – сподвижник на Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в СУ "Св. Кл. Охридски" (1945). За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. "Изгрев" (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 във в. "Бургаски фар". Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката "Войнишка тетрадка". Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало" (съвместно с Б. Априлов, 1957), "Импровизация" (съвместно с В. Петров, 1962), преведена същата година на словашки език, "Няма виновни" (1956), на пиесата "Конферанс" (1973), сатиричната "опера за певци без глас" "Златното руно" (1980), кинокомедията "Невероятна история" (1962), киносатирите "Лакпром" (19б5), "Борба за икономии" (1965), "Вездесъщия" (1965), "Инцидент" (1966), "Новогодишен подарък" (1966). Пише сценариите за документалните филми "Н. Й. Вапцаров" (1953), "Атанас Далчев" (1967), "Редник Пеньо Пенев" (1970), "Корените на дърветата" (1970), "Червените календари" (1971), "Устойчивост" (1972), "Кървавата картотека" (1973), "Само смъртта ще ме спре" (1973). Автор е на сценарии за игралните филми "Лаура" (1957), "Ще дойде детето" (1966), "Аз съм Левски" (1974); за мултфилмите "Човек и шише" (1966), "Голям епос" (1973). През 50-те години, когато в Българияя джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с М. Левиев създава (1965) формацията "Джаз Фокус". Превежда "Пектусан" (1950) от Те Ги Чен, "Съмнителната истина" (1972) от Аларкон, "Сганарел" (1974) от Молиер; стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Б. Брехт. Стихове, епиграми и др. произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.

Псевдоними: Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50

Всичко е измама!

В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..

публикувано на 22.11.24 в 16:30

Преживей последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова

"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа  Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..

публикувано на 22.11.24 в 16:19
Елица Георгиева

Елица Георгиева и романът "Одисея на момичетата от Източна Европа"

Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния  "Космонавтите само минават" ...

публикувано на 22.11.24 в 15:22