Модната индустрия е от онези, които ковид кризата ще промени радикално. В пред-ковид света глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от облекло.
Днес големите модни марки намаляват броя на физическите магазини и се пренастройват към онлайн продажби, но целият сектор е в застой. Хората са тревожни и по-малко склонни да харчат за дрехи, които да носят един сезон.
Какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите – след кризата.
Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване на природата и трудова експлоатация за хиляди хора по света.
Оказва се, че технологичните иновации отварят нови пътеки, по които да дефилира модата.
Онова, за което довчера смятахме за научна фантастика, вече е измислено: умно облекло със сензори за топло и студено, което се нагажда според тялото ни, дрехи от рециклирани портокалови кори и млечни протеини. Рокли "отпечатани" на 3D принтер.
Военнопромишленият комплекс и гейминг индустрията са основният генератор на иновации, които модата бърза да преведе на езика на всекидневието и да превърне бъдещето в част от днешния ден.
Дрехите, които уголемяват или свиват части от анатомията ни по наша команда, вече са създадени, а също и онези, които улавят промените в климата и атмосферното влияние и реагират, за да ни предпазят или алармират, ако сме в беда.
Какво още ни очаква на модния хоризнот - чуйте разговора на Росица Панайотова с Мария Ушерова, състоял се в предаването "Лабиринти на познанието".
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Във всеки израз на идентичност и свобода човек може да открие парченце бунт. Ако иска да отвори очите и ушите си за него, разбира се. Да вземем например..
В поредното издание на медицинското предаване Lege Artis темата за черния дроб и неговото здраве бе отново във фокуса на вниманието. Гост в студиото беше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
