Най-сладкото засвидетелстване на обич и внимание. Това е целувката. На 6 юли се отбелязва Световният ден на целувката. Датата е предложена от Великобритания и е официално призната от ООН през 1988 г. Празникът бързо печели популярност и започва да се чества в различните краища на света. И до днес няма обяснение защо хората са започнали да се целуват. Твърди се, че в началото това е било знак на доверие. Има най-различни легенди за появата на целувката. От тази, че средновековните рицари са проверявали дали техните дами са пили вино, до тази, че целувката уста в уста идва от маймуните.
За целувката в киното разказва Веселина Даковска в звуковия файл.
Как ще изглежда „следпандемичната“ целувка, коментира Елица Великова, психотерапевт от Института по терапия и експресивни изкуства, в ''Нашият ден''.
Според психотерапевта чувството за безопасност идва преди желанието за близост, от което се повлиява близостта.
"Може би сме провокирани да мислим творчески за други алтернативни начини на изразяване на чувствата.
Смятам, че е проява на отговорност да предпазим своите близки и обичани. Има много други жестове, които да заместят целувката. И трябва да се научим, нещо трудно за Балканите, да изразяваме чувствата си с думи. Нека да бъдем щедри в тези изразявания. Интимността може да се породи в споделянето на чувствата, това "храни душата", казва Елица Великова.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
