Личност без самоличност

Трудно е да се опише тази история, не е лесно и да бъде разказана, защото човекът, който върви по нейната пътека, реално съществува, но документално – не. Казус, от който са се отказали много адвокати и институции.

През деветдесетте години се ражда Лито Казанцев. Майка му е украинка, а биологичният баща българин. Лито се ражда в Щутгард, Германия и тъй като е дете на хора без немско гражданство, получава гражданството на родителите си, този факт обаче не е най-обезпокоителният. Преди майка му да срещне баща му, тя е имала фиктивен брак с украинец и биологичният баща реално се оказва в ролята на човек, който документално не му е никакъв. 

Лито изминава дълъг път в търсене на варианти и поставяне на ново начало. Едва преди две години той се сдобива с украинско гражданство, но отново не може да напусне пределите на България, защото от малък пребивава незаконно в страната. Има късмет, че е отраснал в малко населено място, където всички се познават и благодарение на това, той завършва училище. Срещите му с институциите са многобройни, а отказите безкрайни, заплахи също не липсват.

Cамо в България хората се номерират с ЕГН. Подобни идентификационни системи има в няколко държави, но точно този начин за отличаване съществува само по родните земи. Единен граждански номер става част от живота ни с постановление на Министерския съвет по времето на социализма. В други държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти. Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Идентификационните цифри се използват единствено за потвърждаване на самоличността.

Как законовите неуредици, могат да съсипят един живот, животът на Лито Казанцев, момчето без ЕГН? Какво следва по-натам и как се живее анонимно вече 24 години?

Как се чувства Лито Казанцев, разказва самият той в "Нашият ден".