Град за хората или град за колите

Архитектурата е отражение на властовите и обществените отношения. 30 години след прехода българските градове са смесица от зле прегърнат интернационален стил и неглижирано историческо наследство.

Идеологията на по-бързото, по-високото, по-голямо и лъскаво доведе до агресивно презастрояване, струпване на коли, разделяне на града на спални зони и бизнес центрове, до още и още автомобили, водещи до задъхан трафик и замърсяване на въздуха.

Новото отношение към градоустройството предполага и нова роля на архитектите като посредници между инвеститорите и обществения интерес, а общественият интерес категорично е в полза на повече град за хората и по-малко град за колите.

Както казва датският архитект и идеолог на модерното градоустройство Ян Геел, "Качественото градско пространство е скроеното по човешки мащаб. Хубавите пространства са тези, които позволяват на хората да ги споделят". 

Идеите на Геел се прилагат в множество големи световни градове и усилено се говори за "копенхагенизация" на градовете.

Чуйте мнението на арх. Явор Иванов, който работи в архитектурно бюро в Лондон, и разказва за градоустройствените тенденции там и за начините, по който пандемията повлия на градоустройството:

Арх. Валентина Върбанова от Регионалния исторически музей София разказва за отношението към историческото минало, за успешната консервация и експозиция на античното минало на града ни и за необходимостта от контрол и граждански натиск, когато става въпрос за посегателство върху паметници на културата от следосвобожденския период.

Какви са тенденциите в интериора и как градската мода навлиза в домовете и вътрешните пространства, обяснява Ирина Кекевска.