Над 50 организации от международното движение срещу фермите за кожи призовават правителствата да затворят фермите за норки.
Всичко започва в Нидерландия на 26 април, когато вирусът SARS-CoV-2 (причиняващ Covid-19) е идентифициран у животни в две ферми за норки в Холандия. На 19-и май първи работник във ферма за норки прихваща Covid-19, на 28-ми май започва задължително тестване във всички ферми за норки в страната. На 3-ти юни правителството решава, че животните в инфектираните ферми ще бъдат принудително избити като мярка срещу риска фермите за норки да се превърнат в “резервоар за SARS-CoV-2”. Рискът е потвърден от експерти по ветеринарна медицина и инфекциозни заболявания.
Досега SARS-CoV-2 е идентифициран в 17 холандски ферми за норки. Световната здравна организация признава, че това може да са първите известни случаи на предаване на вируса от животни върху хора.
Организации за защита на животните от много страни по света призовават своите правителства за затваряне на фермите за норки като потенциални огнища за Covid-19 и други нови инфекциозни и зооносни заболявания.
В Нидерландия се отглеждат 4,5 млн. норки в 128 ферми. Там още през 2013 г. е приета Забрана на фермите за норки, но е даден гратисен период до 2024 г.
На 23 юни 2020 г. следобед Камарата на представителите на парламента на Нидерландия гласува забраната на развъждането на норки, законът забранява отглеждането на животните, а също и вноса и износа на норки. Всички ферми за норки в Нидерландия трябва да спрат функциониране до края на тази година.
Сега всички ферми за норки в страната подлежат на задължително тестване. Незаразените ферми са задължени всяка седмица да предприемат унищожаване на труповете на “естествено” умрели животни при засилени мерки за биосигурност.
Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията), които от 2 години водят кампания за забрана на добива на ценни кожи в България, коментира.
„Връзката между злоупотребата с животните и общественото здраве е ясна и доказана от учените и експертите. Дали обаче политиците ще признаят тази връзка, е друг въпрос. Всичко започна в Холандия във ферми за норки, но вече има случаи на заразени животни във ферми за норки и в Дания – в две ферми, а има и случай на заразени работници в испанска ферма за норки. Дания е най-големият европейски производител на кожи от норки с около 800 ферми за норки, а в момента там се правят проверки само на 120 от тях.
Над 600 000 норки са вече унищожени в Нидерландия.
Това са първите случаи на доказано заразяване с вируса на Covid-19 на хора от животни. До този момент не е ясно как точно са се заразили норките. Човешкият коронавирус е различен от този при животните. Но при норките е доказано, че те са заразени с човешкия щам на коронавируса.“
В България се отглеждат около 132 000 норки в две ферми. По-голямата ферма се намира до с. Маджерито, Старозагорско, и там се отглеждат 129 000 норки.
Още на 14 май във връзка с първите случаи на Covid-19 във ферми за норки в холандски ферми сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията, изпрати сигнал до министъра на здравеопазването и Националния оперативен щаб.
КАЖИ зададе над 20 въпроси на МЗ и НОЩ и експертите по биосигурност, свързани с потенциалните възможности за разпространение на коронавирус в съществуващите ферми за норки у нас, за липсващата програма за заразни заболявания при норките, както и настоява за своевременно и компетентно становище по въпросите, предават от сдружението. До този момент няма отговор или реакция по сигнала.
Въпреки това в България продължава отглеждането на хищници заради кожите им, капацитетът на фермите расте, а вече е известно, че норките са преносители и на вируса на Covid-19.
Каква е ситуацията у нас?
„Норките са много податливи на заразни заболявания. Още през 2017 г. Центърът за оценка на риска по хранителната верига – ЦОРХВ предупреждава, че фермите за норки представляват риск за общественото здраве. През февруари тази година ЦОРХВ отново дава подобно становище.
129 000 са норките, отглеждани в по-голямата ферма за норки у нас – тази до село Маджерито, Старозагорско.
Собствениците на птицекомбината „Градус“ са собственици и на тази ферма за норки, а над 20 работници от птицекомбината бяха наскоро диагностицирани с Covid -19.
Никой не е правил изследвания на биологичните отпадъци от птицекомбината.
Биологичните отпадъци от птиците в „Градус“ – пилешки глави, черва и крака – се използват за изхранване на норки.
Никой не намира за основателно да провери това потенциално огнище на Covid -19.
Все още няма приета програма за надзор на заразните заболявания при животните. Няма превенция, собствениците на фермите за норки не знаят какви стъпки трябва да предприемат, ако имат заразени животни. А и никой не ги задължава да тестват животните.
По нашия сигнал все още няма никаква реакция.“
Фермите за ценни кожи са забранени в Обединеното кралство от 2003 г. , вече са приети забрани за такива ферми в: Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Чехия, Хърватия, Северна Македония, Норвегия, Люксембург, Сърбия, Словакия, Словения. Правителството на Ирландия наскоро потвърди намерението си да приеме забрана на фермите за кожи. Такива ферми продължават да работят в други страни. Китай, Дания, Финландия и Полша са най-големите производители.
В България, Литва, Черна гора и Украйна са внесени законопроекти за забрана на фермите за ценни кожи.
У нас на 22 юни 2018 г. в парламента е внесена подписка с 51 234 подписа за забрана на фермите за ценни кожи в България. До момента този законопроект не е приет.
В целия свят над 100 милиона животни се убиват всяка година само заради кожите им.
В България работят 2 ферми за норки с капацитет над 132 000 животни годишно, очевидно няма воля за приемане на законопроект за забрана на фермите за ценни кожи у нас.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg