Страхил Делийски: В поведението на Борисов отдавна няма нищо политическо

Метафорите в политиката и как през медийните и политическите конструкции се променя социалната действителност, коментира политологът Страхил Делийски в „Мрежата“ на програма „Христо Ботев“

Управлението по време на и след извънредното положение

„Със сигурност има някаква динамика. Първо, военната метафорика спря буквално, сякаш изведнъж. Както допреди двайсетина дни водехме война с невидим враг и слушахме една власт, която командва и заповядва, сега сякаш тази война изведнъж свърши. И в момента на Борисов му е много трудно да се прехвърли на следващата вълна, на следващата метафора. Той и на брифинга по повод снимките нямаше готов отговор каква ще е новата колективна фантазия, чрез която ние да си обясним неговото властване. Защото ключовата цел на комуникацията на Борисов е да създаде параметрите на една колективна фантазия, чрез която той да изглежда легитимен, смислен и доколкото е възможно: адекватен.

Сега сякаш го няма това и като допълнителен проблем се явява онази линия на негативни внушения към него – записи, снимки, есемеси и какво ли още не, която той още не може да контролира. Тъй като той все още не е наясно как трябва да комуникира, стреля на посоки. Но това в никакъв случай не създава смислена публична среда и реалност.“

Метафората „спинкам“

„Един от проблемите на българската политическа публичност е, че е доминирана от Борисов и медиакратичния му начин на управление, но по-същественият е, че той наложи и собствените си специфики върху нея. При него няма политическо, няма публично, при него всичко е в сферата на интимното, личното, на „Аз“, на преживяванията на протагониста. И тук не става дума за някакви последователни ценностно-идеологически мотивирани действия, а става въпрос за хрумвания от типа – „този ме ядоса“, „онзи ми се сърди“, „няма да ме съборят“, „аз го чувствам“ и т.н.

Не е ли добре един премиер да чувства цялата държава като свое семейство

„О, да много е добре. Въпросът е, че има много видове семейства. Едни са авторитарни, където бащата е строг, заповядва, действа с шамари, никой не може да му противоречи и т.н. Има и демократични семейства, където децата се възпитават много по-либерално и в този смисъл е нормално да преживяваме държавата през семейната метафора. Въпросът е как си представяме ние доброто и здраво семейство, защото в различните култури представите за семейство са различни. Според мен културата, върху която Борисов гради представата за семейство, не е много либерална. Просто той е винаги човекът, който раздава справедливост, било с шамари, било с целувки.“

Чутото в записа и политическата метафора за тях

„Едва ли някой ще се изненада от чутото в записите. Това е манталитет, възпитание, факт е и че понякога подобен тип поведение се одобрява, но всъщност става дума за демонстративно налагане на една рустикална версия за света и човешките взаимоотношения, която рустикалност за съжаление е гарнирана с познавателни ограничения и дефицити. Защото рустикалното, селското като метафора на отношенията може да бъде и хубаво, и лошо. Но Борисов ни вкарва в една колективна представа, в която взаимоотношенията и поведението се оценяват на базата на не прекалено високи естетически и духовни критерии.“

„Мутренска война“ – кому е нужна

„Ако слушаме премиера, такава война е нужна на всички, които му завиждат. Ако трябва да навлезем на политологическото равнище на анализ, обаче то очевидно става въпрос за динамика в едни отношения между агенти, които имат ключова роля върху политическия и икономическия процес в България, без тази роля да е по силата на някакви легитимни конституционни или политически обстоятелства. Една от причините Борисов да се задържи на власт е, че той беше, а може би продължава да е успешен гарант на едни специфични отношения, които някой може да нарече и мутренски. Той беше гарант на тези специфични отношения на едни специфични герои, които за огромно съжаление се оказват решаващи за това какво се случва в икономиката и политиката на България. А той е гарант не по силата на това, че е министър-председател, защото работата на министър-председателя не е да балансира мафиотските взаимоотношения. Но той беше гарант под предлога, че в него е монополът за легитимното насилие.

Използването на една институционална роля за нещо, за което не е призвана да върши, деформира институцията. И в момента това не са атаки срещу премиера. Това са атаки срещу Бойко Борисов – гарантът на тези взаимоотношения. В тях няма нищо политическо, просто защото в поведението на Борисов отдавна няма нищо политическо.

Опасност от тревожност в обществото

„Много е хубаво, когато обществото, публиката, вярва в един триумфалистки вариант на разказа за успехите, който тече в публичното пространство и която тази власт разказва. Но да строиш пътища е част от задължението на властта. Какво означава – радвайте се за нас, защото ние правим това, което сме длъжни да правим? Тревогата се поражда от разминаването между тази триумфалистка версия на властта и онази алтернативна, конструирана между хората отвъд медийните рамки версия на действителността. Когато се получат такива разминавания, политическата власт започва да изпитва трудности, а когато изпита трудности, тя ги компенсира с недемократични механизми.

Каква трябва да е нагласата на хората

„Всеки ще види това, което иска. Тези, които харесват Борисов, ще продължат да го харесват. Тези, които не го харесват, ще търсят лошото. Това е нормално. Големият въпрос е какво следва от това, че разговорът винаги е размит от публичното и интимното, което винаги е демонстрирал премиерът. Какъв е смисълът ние като общество да се занимаваме с г-н Борисов, освен ако не смятаме, че това е най-важният човек в нашия живот. Това е голямата драма на българската политическа публичност, че в нея трудно се водят разговори, в които Борисов да не присъства. За мен е важно обществото да престане да общува през личността на Борисов, тогава качеството на публичния разговор ще е съвсем различно. Защото, както се вижда, когато излиза нещо, свързано с Борисов, то не е особено красиво по силата на много обстоятелства. Особено когато го атакуват. Но атаките в политиката навсякъде по света са функция на характеристиките на атакувания.“