В икономически план държавите открай време се делят на изнасящи суровини (развиващи се) или продукти и технологии (развитите).
В туризма пък съществува деление между онези, които имат прекрасни, но неразработени дадености, и онези, които съумяват да влязат в "бизнеса с преживявания" и предлагат допълнителни услуги, превръщащи престоя на дадено място в активен и ползотворен отдих.
Допълнителните услуги са онова мечтано win-win положение, което води до по-високи печалби за туроператорите и по-пълноценни преживявания за самите туристи.
Какво прави в това отношение България, която години наред се опитваше да бъде привлекателна за чуждия турист, а днес се изправи пред спешната необходимост да задържи българите в пределите си?
"България не е преставала да бъде атрактивна за българите, въпросът е коя България – отбелязва Димитър Попов, член на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенции.
Българският турист е изгубен за Черноморието и дори е излишно да обсъждаме в детайли очевидните предимства на Гърция. Най-просто казано, Гърция предлага днес това, което България предлагаше вчера – зелени, незастроени плажове, нелошо обслужване, спокойствие, тишина и автентика.
В днешната ситуация е очевидно, че хората ще заложат най-вече на кратките почивки, удължен уикенд и уикенд.
В това отношение България е без конкуренция, въпросът е как се възползва от щедрите предимства на природното си разнообразие? А тъжният извод е, че не го прави и оставя потенциала си неизползван.
Имаме прекрасни условия за пешеходен туризъм например. Това е най-масовият, най-достъпният вид активен отдих, същевременно най-пренебрегнатият туризъм.
Какво направихме с Витоша? Занемарихме я тотално, липса на транспорт, на възможност за преспиване, немаркирани маршрути, отсъстваща реклама.
Най-дългият планински маршрут в Европа е Ком – Емине над 500 км, но дори запалени европейски почитатели на този вид отдих, не знаят този факт.
Рила и Пирин също предлагат чудесни възможности за високопланински преходи – пак неусвоени.
И за родните, и за чуждите туристи – и Среднопланинският пояс, и Източните Родопи, и Предбалканът са отличен избор.
Защото днес се търси автентиченното преживяване – хората не искат да отсядат в хотели, а в къщи за гости, да ядат местни продукти, искат да опознаят местността, културата.
Нашите къщи за гости обаче се ограничават само до настаняването, докато в туризма се печели от предлагането на преживявания, програма, обиколки.
Има например чудесни възможности за веломаршрути, за конен туризъм, разполагаме с над двайсет конни бази, които се поддържат професионално и при това предлагат услугата си на цени едва ли не наполовина от тези в Европа.
Рафтинг туризмът също е много популярен навън, но у нас се ограничава до еднодневен трип по Струма, а би могъл да се развива."
Чуйте в детайли какво каза Димитър Попов, член на УС на АБТТА.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg