Нашето правителство доста студено се отнесе към целия артистичен сектор

Историята ѝ е подобна на тази за Пипи Дългото чорапче. Дядо ѝ е бил изследовател в Африка, а майка ѝ е единствената жена тромпетистка в България, сестра ѝ е виолистка в Операта в Грац... Родена е на 3 юни в София и завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" със специалност актьорско майсторство за куклен театър. "Взаимната работа публика – изпълнител. Това задвижва кълбото на щастието", казва Милица Гладнишка, главен герой в ''Нашият ден''.

Изолацията

"Трудно беше. Като човек, който много работи, винаги съм мечтала за една двумесечна почивка, през която да обърна време на себе си, да изчистя къщата, да си подготвя нови проекти... Когато това се случи, изпаднах в една пълна блокада на мислите и само гледах новините какво става... Някак си, когато умът е неспокоен и нямаш отправна точка кога ще можеш да покажеш работата, която си свършил – представление или концерт. Бяхме без почва под краката си."

Бавно събуждане – първи стъпки

"По време на изолацията Мишо Йосифов и Васил Къркеланов рашиха да направят музикално шоу, което кръстиха "Ваксина". Гледах го онлайн и идеята много ми хареса. В последното предаване се включих и аз. Ние сме отдавнашен тандем с Мишо Йосифов и с колегите Вили Стоянов, Атанас Попов, Митко Шапката, Милен Кокошаров и се получи спойката, стана доста весело. Това е джаз предаване, но музиката е от целия свят от всякакви стилове. Две шоу програми в столично заведение с публика на живо. Едната се казва "Голямата депресия" – разискваме всякакви форми на депресия. Включват се и колеги комици със скеч по темата. А второто шоу се казва "Ваксина summer time"... Грижим се хората да се чувстват щастливи."

Формулата за преминаване през трудни моменти

"Страданието е нещо, което много силно ме наранява и обърква цялата ми емоционална същност и затова гледам да го избягвам. Бягам от депресии, защото депресията те увлича към миналото, към болката и това хаби енергията. И се старая винаги да гледам от мъдрата страна на нещата – това се случи, за да си получа урока."

Да изпием по една студена вода

"Някои от колегите успяха да се възползват от проекта на Столичната община, отпускащ 1000 лв. за онлайн проект. Но що се отнася до помощи, особено безвъзмездни, които се раздадоха в други европейски страни, та дори в Македония, нашето правителство доста студено се отнесе към целия артистичен сектор. Това е усещане за студенина от години. Това е усещане за неглижиране на културата и образованието от години... здравеопазването... Далеч не съм против да не работим, за да има повече здрави хора в случай на епидемия, но когато не можем да работим... Ние сме поданици на тая държава, плащаме данъци – имаме нужда от помощ от държавата, в случай че ни е забранено да работим. И в тази ситуация те не постъпиха добре."

Гласът на артиста

"Хората на изкуството са миролюбив народ. Но в един момент политиците ще ни накарат да вземем рупора в ръце – ние сме добри оратори, знаем как да въздействаме върху масите. И когато това се случи, артистите да излязат на протест, нещата ще се променят. Въпросът е, че сме много търпеливи. Все още нещата са на ниво опит за диалог."

А българският народ е много обърнат към изкуство 

"Клубовете са пълни, когато се свири джаз, залите са пълни, когато се свири класическа музика, театрите са пълни... Хората жадуват за култура. В други страни културата е главно перо в бюджета на държавата. С култура се печелят страшно много пари. Но тук, не знам защо, политиците са най-слабото ни звено от всички видове професии."

Фотографии - София Вълкова