Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За паметниците – от патос към обругаване

Обезглавената статуя на Христофор Колумб в Бостън
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сакрализираните разкази за историята използват паметниците за собствена илюстрация. В определени периоди това води до жестоко отношение и разрушаване. Неслучайно и до днес винаги когато се заменя една империя с друга, една религия с друга, паметниците на предишната биват жестоко обругавани. Дали днес сме в такъв период и какво променя това? Паметниците като еманация на паметта и разрушението или още нещо за проклятието „Колумб“, Статуята на свободата и българския контекст коментира журналистът Петър Къдрев в ''Нашият ден'':

"За голяма част от нас паметниците са се превърнали в нещо като олтари на националния (или общностен) мит. Моето лично желание, моята надежда е, че светът върви в една посока към демитологизиране на своята история, на едно десакрализиране и едно по-спокойно отношение към миналото. Към едно дефиниране на националното и на локалното по-скоро чрез настоящето, не толкова чрез миналото. Ако успеем да постигнем това, ние ще можем, от една страна, и по-лесно да се разделяме с паметниците. От друга страна, в една по-малка степен да желаем да махаме паметници.

В последните събития, които виждаме и в САЩ, и във Великобритания, както и всичките дебати между Гърция и Северна Македония, историческите дискусии между България и Северна Македония, смятам, че не водят точно до десакрализиране на историята. Напротив, те активират антагонистичните митове. 

Докато въпросът примерно за расизма има ясни морални измерения, поставен на митологично равнище, нещата вече стават много по-сложни, там се провокират едни ирационални и дълбоки емоции, които замъгляват разбирането и определянето на добро и зло в голяма част от носителите на тези исторически наслагвания

Не мисля, че епохата може да бъде разрушена – миналото не е нещо, което може да бъде променено. Опитите за заличаване и промяна на миналото са най-безплодните опити, защото миналото е единственото непроменимо нещо

Наблюдаваме по-скоро изместване на едни разграничителни линии в обществото – между добро и зло, между различните общности... Те не са нови линии, но това говорене връща света към всички комплекси на общността, които съществуват на психологическо равнище.

Голяма грешка е тази, която правят някои политици, да допускат да бъдат въвлечени в този стар дебат.

Протестите срещу расизма, които биват свързвани с отношението към определени паметници, се явяват и съществена точка от дневния ред и на Европа. Социалният антрополог Харалан Александров коментира темата:

Хора тъпчат съборената статуя на Христофор Колумб пред щатския парламент в Сейнт Пол, Минесота"Не е изненадващо, че Европейският парламент поставя въпроса за бунтовете и за паметниците, тъй като Европа е въплъщение на паметта на доминиращата цивилизация на тази планета и в някакъв смисъл може да бъде разглеждана като паметник. Паметниците не просто носят историята, а символизират и авторитета на бащите-основополжници, които са създали света такъв, какъвто го познаваме, и които репрезентират тази цивилизация. Атаката срещу паметниците може да бъде интерпретирана не просто като атака срещу историята и миналото, а като атака срещу културата и цивилизоваността

Разрушението, вкл. разрушението на паметници, е свързано с усещането за власт, за сила, за промяна, особено ако е натрупано голямо социално и културно напрежение, ако хората, които го правят, идват от социалното дъно, от низините, които периодично имат нужда да покажат, че присъстват. Това е знак, че обичайните методи за включване на изключените, за създаване на усещане за значимост, например през социалните мрежи, вече не вършат работа. 

Парадоксът на нашето време е, че все по-голяма част от хората са все по-излишни. В относителни измерения никога не сме живели по-богато и по-благополучно (това важи и за гетата) и същевременно никога не е имало по-ужасяващо усещане за изключеност, за безсмисленост, за безперспективност и глухота. Това е така поради природата на самоускоряващото се развитие, характерно за капитализма. Това е установено от от Маркс. Капитализмът, който драматично разделя хората на малък креативен неудържим елит и все по-големи маси изключени, излишни и безсмислени хора, които обитават не само икономически, но и културни гета.

Забележете, че бунтовете в Америка започнаха в деня, в който беше изстрелян първият частен космически кораб! Връзката е очевидна. Това е триумфът на индивидуализма. На Мъск планетата му е тясна..."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво не достига в живота на християнина

Наистина има хора, които живеят в Бога и за Бога и законът на вечната правда е непрестанно техен спътник, но дори и тези помазани души не са съвършени и винаги има нещо, което не им достига, за да стигнат до съвършенство. Тази истина се доказва и от днешното евангелско четиво, в което се разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с..

публикувано на 24.11.24 в 09:35

За семейството с любов

В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..

публикувано на 23.11.24 в 13:04

Сталийска махала – между миналото и бъдещето

Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..

публикувано на 23.11.24 в 11:05
Ирина Морозовская

Ирина Морозовская: Моята одеска война е обикновена

В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса –  най-големия  черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..

публикувано на 23.11.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30