Георги Парцалев – живот на ръба между смешното и трагичното

"Животът на Георги Парцалев непрекъснато се движи на ръба между смешното и трагичното. Човек с тайни и едновременно човек на показ. Въпреки превратностите на времето Парцалев е намирал своето място. Той се е чувствал необходим. И това е много особено чувство за принадлежност към култура, към театър, към колеги и към родина."

95 години се навършват на 16 юни от рождението на големия български актьор. Авторът на новоизлязлата книга „Георги Парцалев – Хамлет от град Левски“, журналистът Георги Тошев, разказва в "Нашият ден" за сбъднатите и за невъзможните мечти. В звуковия файл можете да чуете и самия Георги Парцалев от Златния фонд на БНР.

"От днешна гледна точка това е един кратък – 64-годишен живот. А в същото време толкова много неща се случват. Лично аз не съм подозирал колко сложно е било на Парцалев да устоява собствените си принципи. Той присъства в българския театър, телевизия, кино, естрада по един много достоен начин. Защото зад фасадата, мустака, усмивката, провлачения говор, екстравагантната външност и многото пръстени се е криел един доста уязвим човек. Човек, който е живял непрекъснато в несигурност, човек, който е бил предаван, за когото са се писали непрекъснато доноси. Още от 50-те години той е бил под наблюдението на Държавна сигурност. Бил е притискан в годините на развития социализъм – било заради потеклото си, било заради различната си сексуалност, било заради връзките си с хора, които са идвали от Запад... Много са причините, които разкриват този сложен живот в крайностите.

Това, което остава за нас, зрителите, и което откриват и днес младите, е безкрайната щедрост на един талант – актьорска природа, която е много съвременна. Нормално е било за онези години в актьорската школа да има един патос. Когато гледаме старите филми на Парцалев, се вижда, че това е един действително съвременен човек, който се движи по ръба със своята ирония и самоирония. Всъщност това е бил един непрекъснато дисидентстващ човек, който не е бил съгласен със системата, водел е много различен живот от приетия. В същото време това е един много тъжен и самотен човек. 

Започнах да пиша тази книга след един случаен разговор със Стоянка Мутафова. По-късно една от първите партньорки на Парцалев на сцената на Сатиричния театър Татяна Лолова ми каза: "Остави ме мен, пиши за Пацо, защото този актьор няма да се повтори".

Доказателство за бурната актьорска природа на Парцалев е огромното вътрешно желание да изиграе силна драматична роля. Хамлет и Дон Кихот са онези роли, с които той се разминава. Всичко, което Парцалев е правел, е минавало дълбоко през него. 

В живота си този много смешен и веднага забележим човек е бил много обран. Бил е чужд на артистичните компании. Той не е искал да бъде привързан към нищо, никога не е имал собствено жилище, собствена кола. Не е обичал да занимава другите със собствените си проблеми, затова и толкова късно откриват неговата левкемия, от която си отива. И в същото време този човек е показвал изключителен характер, когато е трябвало да се заяви позиция – дали в театъра, на партийно събрание, или когато е отказвал да подпише онези документи на ДС, с които на три пъти е бил привикван, притискан и унижаван. 

Това издава, че и зад уязвимостта можеш да проявиш характер. И да – има талантливи български творци през годините. Но много малко от тях успяват да преживеят живота си в достойнство, както е направил Парцалев." – казва Георги Тошев.