Екип от млади учени създаде „Климатека“ – онлайн информационна платформа, която цели да направи науката за климата достъпна за всички като достоверен източник на информация за климатичните промени.
Каузата на екипа е да информира за причините и следствията от климатичните промени чрез предоставяне на висококачествено съдържание и разяснение защо въпросите за климатичните промени ни засягат пряко и защо нашето критично мислене към тях е важно. Официалният старт на https://www.climateka.bg/ беше на 5-и юни – Световният ден на околната среда.
Четирима младежи стоят зад идеята „Климатека“ – трима са учени: Симеон Матев, Петко Божков, Борислав Григоров – специалисти в областите: климатология и метеорология, геоморфология и биоразнообразие.
Климатът се променя и човешките дейности ускоряват тези промени, но това не спира разпространението на митовете и заблудите за този проблем. Съдържанието в www.climateka.bg/ е разделено в две направления. Първото е авторски публикации, обособени в категориите: атмосфера, биоразнообразие, земеделие и почви, икономика и енергетика, природни процеси и други. Второто направление: „Митове“ развенчава разпространени и подвеждащи теории, свързани с климатичните промени.
„Основната ни цел е да представим климатичните промени по възможно най-разбираем начин за широката публика, не само за научните среди, като не спестяваме научните факти, а ги поднасяме по достъпен начин. В момента ние сме единствената платформа изцяло на български език, която предоставя такова специализирано съдържание. В България не се говори по темите, свързани с климатичните промени, и когато те влизат в медиите, най-често това става в контекста на някакви политически решения или на новини, които не свързани с България. Крайно време е и у нас да говорим сериозно за климатичните промени.“ – казва д-р Петко Божков.
Чуйте интервюто на Ася Чанева с д-р Петко Божков.
Симеон Матев е докторант по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е в екипа на „Времето“ в почти всички телевизии, както зад кадър, така и в ефир. В работата си се старае да отговори на всички въпроси, свързани с климат, въздух, води и други свързани теми.
Петко Божков е географ и преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“. Има докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“. Работи по различни проекти, свързани със скоростта на природни процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България. Амбицията на Петко е да разпространява знанията си за ефекта от климатичните промени върху природната среда по разбираем за всички начин.
Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е „География и биология“, магистър е по „Физическа география и ландшафтна екология“, доктор е в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания. Борислав дава своя принос към „Климатека“ като изяснява влиянието на климатичните промени с основен акцент върху биоразнообразието.
Пламена Маринова е двигателят на проекта с опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинга и рекламата, а със знанията си допринася за създаването и осъществяването на „Климатека“. В www.climateka.bg/ можете да прочетете авторски статии в научнопопулярен стил в различни направления, свързани с климатичните промени, които обясняват защо и как стават всички тези процеси.
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..
Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята, завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..
На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
Последното заглавие в репертоара на Драматично-куклен театър Враца е "Дванайсет разгневени мъже" от Реджиналд Роуз. Историята започва с това как един син..
Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg